Кървави петна

„Кървави петна“ има за цел да припомни на съвременния български читател едно от художествените достижения на незаслужено изтласкания в периферията на литературната история Владимир Мусаков (1887−1916) - писател, драматург и художествен критик, роден в София. Работи като адвокат (1912−1915) и участва в основаването на първото адвокатско дружество в страната. Познат в писателските среди като сътрудник на издания като „Листопад“, „Светлина“, „Факел“, „Родно изкуство“ и др. чрез публикуваните там разкази и импресии. През 1915 г. постъпва в Школата за запасни офицери, след чието завършване е изпратен на Добруджанския фронт. На 19 септември 1916 г. е тежко ранен в сражението край с. Кубадин. Пренесен е във военната болница в с. Алфатар, където десет дни по-късно умира. 

Книгата съдържа подбрани страници от посмъртно публикуваната книга от 1921 г., които разкриват фрагмент от предговора на Никола Атанасов, последното писмо на младия автор до майка му, началото на самата творба, показващо похвата на мистификацията. Произведението изразява хуманистичната вяра на своя автор − не като абстрактно понятие, а като изстрадана форма на присъственост в света. Нейните проявления във всяка следваща страница от незавършения разказ за Живота изпитание болезнено утвърждават представата, че омразата и насилието са били прекомерни и неоправдани. Убеждението в необходимостта от възвръщането към една такава творба произтича от вглеждането в заложените в нея нравствено-етични послания, имащи своето значение и днес.