ИЗДАТЕЛСКА ЕТИКА И ПРАВИЛА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ЗЛОУПОТРЕБИ

ИЗДАТЕЛСКА ЕТИКА И ПРАВИЛА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ЗЛОУПОТРЕБИ НА УНИВЕРСИТЕТСКО  ИЗДАТЕЛСТВО  „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

Издателската етика и правилата за избягване на злоупотреби на издателството се придържат към насоките на Комитета за публикационна етика (Committee on Publication Ethics, COPE – Международна организация, създадена с цел насърчаване на етични практики и поддържане на високи стандарти в научните публикации) и имат за цел въвеждането на добри практики и стандарти за етично поведение на основни участници в процеса на издаване и публикуване – автори, рецензенти, редактори и издателство.

1. Отговорности на авторите. Ръкописите, предоставени на издателството, трябва да бъдат оригинални изследователски произведения, да отразяват съвременните изисквания за академично израстване и да отговарят на основните цели и задачи на издателството – да осигурява и подпомага учебната, научната и културно-информационната дейност на Софийския университет с необходимите печатни издания и да популяризира научните постижения на академичната общност.

Представяне на изследването. От автора се очаква да носи отговорност за представените данни и информация в текста на ръкописа, както и да носи отговорност за значимостта на изследването. Авторът трябва да изпраща оригинален ръкопис за първична публикация в издателството.

Авторите трябва стриктно да спазват критериите за авторство. Всички  автори/съавтори, посочени в текста, който се предоставя, трябва да имат значителен принос към изследването и да са одобрили всички негови твърдения. Всяко лице, за да се счита за автор на оригинално произведение, трябва да е допринесло по някой от следните начини: да е проектирало проучването, да е извършило проучването или да е провело експериментите, да е участвало в анализирането на данните и другите документи или да ръководи проекта като главен изследовател.

С предаване на готовия ръкопис на издателството авторът декларира, че същият ръкопис не е предоставен за разглеждане от друг издател.

Авторство на публикацията. Само лица със значим принос по отношение на концепцията и изпълнението на научното изследване или участници в изработването на окончателния вариант на текста и подаването му за публикуване трябва да бъдат включени като негови автори. За всяко използване на произведението и за преработването му е необходимо съгласието на всички съавтори.

Оригиналност, плагиатство и цитиране. Присвояването на чужди научни постижения, нарушаването на чужди авторски права, копирането, преформулирането на части от друга публикация, обявяването на резултати и идеи от чужди изследвания като собствени се считат за плагиатство и не се допускат. Авторите трябва да гарантират, че са създали и представили изцяло оригинални ръкописи и че са посочили адекватно всички източници, които са използвали в изследването, както и публикациите от други автори, които са имали съществено влияние върху тяхната изследователска работа. Използването на чужди трудове или части от тях без точно и коректно цитиране на източника е недопустимо.

Манипулиране на цитиранията. Не се приемат за публикуване ръкописи, за които се установи, че авторите са включили цитирания с единствената цел да се повиши броят на цитиранията на определена авторска публикация. Самоцитирането, с което авторът се позовава на свои предишни вече публикувани трудове в рамките на предоставен нов ръкопис, не трябва да надвишава 20% от общия брой цитирани източници в него. Те трябва да са релевантни, а не формални; да не заместват ключови чужди източници; да показват развитие на изследването, а не повторение. Издателският редактор може да поиска от авторите писмена обосновка, ако процентът на самоцитиране е по-висок.

Издателството може да извършва проверка за наличие на прекомерно самоцитиране, за да се предотвратят манипулации или умишлено акцентиране върху определено съдържание. Всички случаи на неподходящо самоцитиране ще бъдат разглеждани своевременно и прозрачно, в съответствие с установените етични правила при публикуване.

Съдействие в процеса на редактиране и подготовка за издаване. Авторите са задължени да отговарят своевременно на запитванията на редакторите по отношение на ръкописа, както и да дават разяснения по текста или по съществуващи авторски права. Авторите трябва да отговарят своевременно на коментарите на издателските редактори и отговарящите за предпечатната подготовка, а също така да коригират и отново да изпратят своя ръкопис след съобразяване с дадените бележки или да дадат мотивирано обяснение в писмена форма защо те не са взети предвид. Авторите се уведомяват за решението за публикуване или отхвърляне на ръкописа веднага след разглеждането на ръкописа от издателския съвет.

Конфликт на интереси и прозрачност на финансовата подкрепа. Авторите трябва да декларират всякакви възможни професионални, финансови или лични интереси с други страни или друг конфликт на интереси, който може да се тълкува като повлияващ на издаването, възпроизвеждането и публикуването. Ръкописи с недеклариран конфликт на интереси, за които се установи по-късно, че такъв е налице, може да бъдат отхвърлени.

Грешки при публикуването и корекции. Ако авторите открият значителни грешки или неточности в собствения си текст, тяхно задължение е незабавно да уведомят редакторите или издателството и да си сътрудничат с тях, за да ги поправят или при необходимост да оттеглят ръкописа. Ако трета страна съобщи, че публикуваният текст съдържа значима грешка или неточност, задължение на авторите е незабавно да поправят или оттеглят ръкописа или да предоставят пред издателството/редакторите доказателства за коректността на текста.

2. Отговорност на рецензентите. Конструктивна оценка и поверителност

Преценката на всеки рецензент трябва да се прави без пристрастия и личен интерес. Рецензентите трябва да оценяват положителните страни на рецензираните текстове, да посочват отрицателните аспекти и да посочват необходимото подобрение, като в същото време не трябва да разгласяват информация за предстоящото издание (за ръкописа). Рецензентът трябва да обясни и подкрепи своята преценка достатъчно ясно, за да могат и авторите, и издателството да разберат нейната основателност. Рецензентът трябва да се увери, че наблюдение или аргумент, които са били докладвани по-рано, са придружени от подходящо цитиране и трябва незабавно да предупреди издателството/редактора, когато узнае за дублирана публикация. Рецензентът не трябва да използва никакъв вид обиден език, докато коментира ръкописа или съответните текстове.

Разкриване на конфликт на интереси. Доколкото е възможно, рецензентът трябва да минимизира конфликта на интереси. Всеки поканен рецензент, който е в конфликт на интереси вследствие на конкурентни взаимоотношения или отношения с някого от авторите, организациите или институциите, свързани с ръкописа, трябва незабавно да го декларира пред факултета или издателството, за да даде възможност за избор на друг рецензент. В такава ситуация рецензентът трябва да уведоми съответния факултет или издателството, като опише конфликта на интереси.

Поверителност. Всички ръкописи, получени за преглед, са поверителни документи и трябва да се третират като такива. Те не трябва да бъдат показвани или обсъждани с други лица, които не са упълномощени от главния редактор на издателството. Това правило важи и за рецензенти, отхвърлили покана за преглед на ръкопис.

Навременност. Всеки поканен рецензент, който се чувства неквалифициран да рецензира ръкопис, трябва незабавно да уведоми издателството и да откаже поканата, за да даде възможност за избор на друг рецензент. Всеки поканен рецензент се съгласява да рецензира ръкопис само ако е уверен, че може да върне рецензията в рамките на предложения или взаимно договорен срок, като информира издателството незабавно, ако има нужда от удължаване на този срок.

Съдействие при вземане на решения за публикуване. Рецензията подпомага издателството при взимането на редакционни решения и чрез комуникация между редакторите и авторите може да помогне на авторите да подобрят качеството на своите ръкописи.

Обективност. Рецензиите трябва да се извършват обективно, а изводите да са формулирани ясно и с подкрепящи аргументи, така че авторите да могат да ги използват за подобряване на ръкописа. Лична критика към авторите е недопустима.

Коректност към източниците и етични нарушения. Рецензентите следва да идентифицират и да уведомят редакторите за ползвани, но нецитирани от авторите текстове, както и за всяка съществена прилика или припокриване между разглеждания ръкопис и всеки друг ръкопис, за който имат информация. Рецензентите трябва незабавно да уведомят издателството, ако се натъкнат на нередности, имат притеснения относно етичните аспекти на работата, знаят за едновременно представяне на ръкописа на друг издател или подозират, че може да е настъпило неправомерно поведение по време на изследването, писането и предаването на ръкописа.

Непубликуван материал, описан в рецензирания ръкопис, не трябва да се използва за целите на изследвания, осъществявани от рецензенти, без изричното писмено съгласие на авторите. Привилегированата информация или идеи, получени при осъществяване на рецензирането, трябва да останат поверителни и да не се използват за лични цели от рецензентите. Това важи и за рецензенти, отхвърлили покана за преглед на ръкопис.

Съдействие при вземане на решения за публикуване

Рецензията подпомага редакторите при взимането на редакционни решения и чрез комуникация на редакторите с авторите може да помогне на авторите да подобрят своите ръкописи.

Конфликт на интереси и откритост на процедурата

Всеки поканен рецензент, който е в конфликт на интереси вследствие на конкурентни взаимоотношения или отношения с някого от авторите, фирмите или институциите, свързани с ръкописа, трябва незабавно да декларира своя конфликт на интереси пред редакторите, за да даде възможност за избор на друг рецензент.

3. Отговорности на издателството. Отговорност на редакторите

Издателството  носи отговорност за одобрените ръкописи и при установени злоупотреби, конфликти или проява на  действия, които противоречат на етиката, трябва да уведоми засегнатите възможно най-бързо.

Издателството носи отговорност за осигуряването на справедлив, навременен и задълбочен редакционен процес.

Издателството гарантира,  че решението за публикуване на всички представени ръкописи се основава на значението и стойността на ръкописа, коментарите и препоръките на рецензентите и неговото съответствие с целите и задачите на издателството. Издателството отчита интересите на авторите и читателите, когато се правят корекции или се работи за подобряването на ръкописа.

Издателството не разгласява информация, свързана с издателския процес, както и дейността и процедурите в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Издателството реагира при евентуални нарушения, без значение дали се отнасят за публикуван или непубликуван ръкопис и ако е необходимо предприема необходимите мерки – корекция, оттегляне, публикуване на уточнение или друго адекватно действие.

4. Отговорност към читателите и академичната общност. Издателството гарантира, че съдържанието или информацията за автора в произведението е ясна. Издателството оценява всички ръкописи и гарантира, че отговарят на неговите цели и задачи.  Едновременно това, издателството осигурява възможност на всички участници в процеса на публикуване да се запознаят с Правилата за дейността по отпечатване на книжни издания и образците на документи в Университетско издателство с печатница „Св. Климент Охридски“.

Издателството приема и оценява ръкописите въз основа на тяхното научно и образователно значение и приноса им за учебния процес без оглед на пол, раса, етнически произход, политическа или религиозна философия, социална или институционална принадлежност. Всички решения за редактиране или публикуване на ръкописи или други текстове се взимат от издателството без външно влияние, тази решения се взимат самостоятелно без влияние от страна на рекламодатели или други търговски партньори.

Поверителност. Издателството, редакционният екип, както и всички останали работници и служители няма да разкриват никаква информация за подаден ръкопис на никого освен на хората, участващи пряко в процеса на оценяване и публикуване. Издателството не  използва и не предоставя на трети страни непубликувана информация за ръкопис без писменото съгласие на авторите. Информацията, получена в резултат на обработката на ръкописа, се счита за поверителна и няма да бъде използвана за лична изгода.

Конфликт на интереси. Издателските редактори декларират, че няма да участват в процеса на разглеждане на ръкописи, които могат да доведат до конфликт на интереси – включително, но не само на конкурентни, партньорски отношения или други взаимоотношения с автор, или други институции и организации. В такъв случай засегнатият редактор трябва да поиска от друг член на редакционния колектив да отговаря за ръкописа.

Етични нарушения и жалби. Редакторът е длъжен да предприеме съответни действия при подадени жалби, касаещи етичните аспекти, свързани с подаден ръкопис или вече публикуван такъв. Това включва осъществяване на контакт с автора и обстойно разглеждане на подаденото оплакване. В случаите, когато жалбата е уважена, е желателно публикуването на корекции, оттегляне, изказване на мнение, опровержение и други.

В случаите на предполагаемо или доказано научно противоречие, измама или плагиатство издателството ще вземе всички необходими мерки за изясняване на ситуацията. Ако е необходимо, това включва незабавното публикуване на съобщение, уточнение или при най-сериозни нарушения – оттеглянето на засегнатия ръкопис.

Издателството носи отговорност за съхраняването на публикуваната информация за научните изследвания и осигуряване на нейната достъпност.

Издателството съдейства за комуникация с други издатели, ако това подобрява публикационната дейност. Издателят си сътрудничи с други издателства и организации при определянето на стандарти за публикационна етика.

Издателството се придържа към насоките и процедурата, предназначени да гарантират справедлива и най-добра практика, към която да се придържа академичната издателска общност. Издателството поема отговорност да поддържа целостта и пълнотата на научния запис на съдържанието за всички крайни потребители. Издателството отдава голямо значение на авторитета на ръкописите след публикуването им и политиката на изданието се основава на най-добрите практики, следвани в академичната издателска общност.

С получаването на ръкописа издателството гарантира, че: разпространява по подходящ начин настоящата Етика на публикуване и процедури за предотвратяване на злоупотреби сред заинтересованите лица – автори/съавтори, рецензенти, редактори, членове на академичната общност; следи за прилагането на Етичната издателска политика; взема всички необходими мерки при нарушаването на Етичната издателска политика; съхранява, обработва и архивира ръкописа в предвидения от закона срок; не допуска съзнателното нарушаване на Етичната издателска политика; запазва правото си да промени изискванията към ръкописите на авторите.

Идентификация и справяне с неправомерно поведение

Плагиатство. Плагиатството във всичките му форми се разглежда като неетично и неприемливо поведение. Издателството си запазва правото да не публикува текст, за който е установена степен на подобие, надвишаваща 20%. Ако по време на редакционния процес бъде открито плагиатство, ръкописът може да бъде отхвърлен. Ако бъде открито плагиатство след публикуването на ръкописа, ще се извърши проверка и ще бъдат предприети действия в съответствие с етичната издателска политика.