История на Университетската библиотека

Университетската библиотека “Св. Климент Охридски” е една от най-големите научни библиотеки в България. Тя предлага услуги, съчетаващи традициите и модерните технологии, които изграждат облика й на съвременен библиотечно-информационен, културен и образователен център.

Създадена едновременно с Висшето училище в София през 1888 г., и до днес тя играе важна роля в развитието на българската наука и образование. Днес фондът на библиотеката наброява над 2 440 000 библиотечни единици – научна и учебна литература, старопечатни книги, редки и ценни издания, периодика, електронни носители на информация и др. Всяка година библиотеката набавя около 22 000 библиотечни единици. Текущите периодични издания са 2200 заглавия в печатна и електронна версия. Голямото и безценно богатство на Университетската библиотека се ползва годишно от над 30 000 студенти, преподаватели, учени, потребители от цялата страна и чужбина, които заемат над 605 000 библиотечни материали.

Още първият ректор на Софийския университет Александър Теодоров-Балан поставя въпроса за незабавното изграждане на библиотека, която да задоволява потребностите от научна литература на преподаватели и студенти. Основополагащият библиотечен фонд от 2577 заглавия в 4243 тома се оформя от дарените дублетни екземпляри на народните библиотеки в София и Пловдив, библиотеката на ученическото дружество “Познай себе си” на Петропавловската семинария в Лясковец, както и от дарения на различни български книжари и книгоиздателски фирми. През първата учебна година са отпуснати значителни средства за увеличаване на книжния фонд и е открита първата читалня. За първи библиотекар през 1889 г. е избран Любомир Милетич. През 1899 г. е учреден първият Библиотечен комитет, който по традиция се избира в началото на всяка учебна година от Академическия съвет, а през 1900 г. е приет първият Правилник на Университетската библиотека. От 1897 г. ръководството на библиотеката е поверено на Стоян Аргиров. Той поставя основите на библиотекознанието като университетска дисциплина и чете първите лекции по тази специалност в периода от 1920 до 1934 г. В течение на близо четири десетилетия Аргиров разгръща разностранна теоретична, научна и практическа дейност и превръща Университетската библиотека в модерна европейска институция. От 1925 г. Университетската библиотека е включена в обсега на Закона за депозита и става третата депозитна библиотека в страната, която събира и съхранява българското книжовно наследство.

В периода между двете световни войни фондът на библиотеката нараства динамично, като специално внимание е отделено на набавянето на библиографски издания. Нараства броят на даренията и в библиотечния фонд се вливат личните библиотеки ва утвърдени учени и творци: проф. Боян Пенев (1882-1927), проф. Иван Шишманов (1862-1928), акад. Любомир Милетич (1863-1937), акад. Анастас Иширков (1868-1937), проф. Антон Шоурек (1857-1926), доц. Райко Горанов (1869-1940), Йосиф Ковачев (1839-1898), Мара Белчева (1868-1937) и др. Дарителството се превръща в устойчива традиция в историята на Университетската библиотека.

Днес тя продължава да получава дарения от преподаватели, фондации, университети, посолства, студенти и др. Бързото нарастване на фонда на Университетската библиотека (1904 г. – 51 948 тома, 1909 г. – 68 773 тома, 1912 г. – 82 464 тома, 1925 г. – 129 039 тома) налага да се търси ново помещение за нуждите на библиотеката. През 1929 г., след решение на Академическия съвет, е обявен конкурс за построяване на самостоятелна сграда на Университетската библиотека в двора на Университета. Журито присъжда първа премия на проекта “Библия”, представен от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Така се стига до изграждането на първата специализирана библиотечна сграда в България, тържествено открита през декември 1934 г., която е обявена за архитектурен и исторически паметник на културата.