Книгата изследва радикалната трансформация в комуникационната среда на обществото в Западна Европа в резултат от демографските и икономическите промени през XVII и XVIII в. и доминиращата роля, която започва да играе общуването между анонимните обитатели на големия град, организирани в различни видове публики. Тази промяна в общуването се концептуализира като основен фактор за възникването и утвърждаването на модерната демокрация. В центъра на анализа е поставен обменът на мнения между анонимните участници в публиката – обмен, в чийто ход възниква потребността от публична (политическа) трибуна и публичен (политически) представител. Така се обосновава идеята, че в обмена на мнения между две анонимни лица възникват базисните публични отношения – архетипът на политическите отношения в модерното общество, който задава основните параметри на съвременната демокрация.

Николай Найденов е доцент по политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на лекционните курсове „Политическа антропология“, „Антропология на публичното пространство“, „Непублична политика“, „Анатомия на корупцията“, „Политическо представителство и публична власт“, които изнася пред студенти от Софийския университет и НБУ. В рамките на т. нар. Докторантско училище към Философския факултет на Софийския университет провежда семинарите „От публично към политическо“ (2004) и „Кой прави демокрацията – гражданите или политиците?“ (2007). Автор е на монографиите Феодализъм и патриархалност (1993) и Антропология на патриархалния език (2001), както и на редица научни статии.