Книгата изследва радикалната
трансформация в комуникационната среда на обществото в Западна Европа в
резултат от демографските и икономическите промени през XVII и XVIII в. и
доминиращата роля, която започва да играе общуването между анонимните обитатели
на големия град, организирани в различни видове публики. Тази промяна в
общуването се концептуализира като основен фактор за възникването и
утвърждаването на модерната демокрация. В центъра на анализа е поставен обменът
на мнения между анонимните участници в публиката – обмен, в чийто ход възниква
потребността от публична (политическа) трибуна и публичен (политически) представител.
Така се обосновава идеята, че в обмена на мнения между две анонимни лица
възникват базисните публични отношения
– архетипът на политическите отношения в модерното общество, който
задава основните параметри на съвременната демокрация.
Николай Найденов е доцент по политология
в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на лекционните курсове „Политическа
антропология“, „Антропология на публичното пространство“, „Непублична политика“,
„Анатомия на корупцията“, „Политическо представителство и публична власт“, които
изнася пред студенти от Софийския университет и НБУ. В рамките на т. нар. Докторантско
училище към Философския факултет на Софийския университет провежда семинарите
„От публично към политическо“ (2004) и „Кой прави демокрацията – гражданите или
политиците?“ (2007). Автор е на монографиите Феодализъм и патриархалност (1993)
и Антропология на патриархалния език (2001), както и на редица научни
статии.