Право, православие, демокрация. Конституционни и политико-теологични проблеми

Доц. д-р Атанас Славов е юрист конституционалист, доктор по право и по политическа теология на Университета на Глазгоу и доктор по конституционно право на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където е преподавател по публичноправни науки в катедра „Публична администрация“. Автор е на монографиите „Гражданското участие в конституционната демокрация. Публичноправни перспективи“ (2017) и „Върховенството на конституцията. Същност и гаранции“ (2010), както и на десетки статии и студии в областта на конституционното право и теория, реформите на съдебната власт и антикорупционното законодателство, гражданското участие, правото и религията, политическата теология. Бивш министър на правосъдието (2023–2024), а от 2021 г. е народен представител в шест парламента, в които е бил председател на Комисията по конституционни въпроси, заместник-председател и член на Комисията по конституционни и правни въпроси, член на Комисията по отбрана и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Съветник по конституционни въпроси на вицепремиера и министър на правосъдието (2014–2015), съветник по законодателни въпроси на вицепремиера и министър на вътрешните работи (2016). Авторът е адвокат в Софийска адвокатска колегия. Член на Българската асоциация по политически науки, на Института за изследване на религиозната свобода, както и на църковното настоятелство на централен столичен храм и на православното братство към него.

Книгата изследва връзката между правото, православното християнство и демокрацията, като се акцентира върху християнските основи на съвременното право и конституционните институции. Защитава се тезата, че Вселенската православна църква в своята политическа теология, утвърдена на Критския събор, подкрепя ценностите на свободата и справедливостта, на достойнството и правата на личността, защитава политическата система на конституционната демокрация и върховенството на правото, както и справедливия международен ред. На тази актуална позиция се противопоставя авторитарният режим в Кремъл, който инструментализира и подчинява Руската църква, за да я превърне в основен пропаганден рупор на агресивната неоимперска идеология на „Руския свят“. В този контекст изборът на България и БПЦ трябва да е пределно ясен – ценностно, религиозно и геополитически да принадлежат към вселенското православие и европейската цивилизация.