Книгата се занимава с поколението, но не като конкретна биологическа и социална ре­алност, а като главен инструмент на определени политики и културни програми. Тя разказва шест истории – за „младите“ и „старите“ през Възраж­дането, за либералите и консерваторите, за по­коленията в мемоарните вълни, за поборниците и „нерадостните им старини“, за социалистите и „младите поети“ на кръга „Мисъл“. 

В основата на техния сюжет стоят различни и оригинални употреби на генерационни деления. Анализът им показва сложната динамика на из­граждането на модерната българска публичност, в която не рационалните аргументи на експерт­ното знание, а манифестирането на принадлеж­ността към националната общност се превръща в критерий за усвояване на гражданските свободи и за оценка на приносите към общото благо.