Погромите на България

„Погромите на България“ от Петър Тодоров е уникално по рода си свидетелство и мащабно историко-политическо изследване на съдбоносен период от българската национална история – от формирането на Източния въпрос до Балканските войни и Първата световна война. На основата на множество архивни документи, с ясна аргументация и с критичен, на места остро саркастичен почерк авторът проследява хронологията на събитията, като в същото време прави задълбочен анализ на причините, механизмите и отговорностите за националните катастрофи, които бележат развитието на българската държава в началото на ХХ век.

Петър Тодоров разглежда политическите и военните процеси, на които е пряк свидетел, в широкия контекст на европейската дипломация и съперничеството между Великите сили. Специално внимание е отделено на ролята на Русия, Австро-Унгария, Германия, Англия и Франция, както и на противоречивите интереси на балканските държави. „Погромите на България“ е не само разказ за войни и дипломатически провали, но и опит за осмисляне на връзката между идеалите и политическата реалност. Авторът настоява, че трагедията не е неизбежна съдба, а резултат от конкретни човешки решения, от пропуски и слабости на политическите лидери.

Книгата представлява изключително ценен документален източник за историци, студенти и за всички читатели, които търсят задълбочено обяснение на причините за едни от най-трагичните събития в българската история, както и на уроците, които те носят.

Петър Тодоров (1881–1955) е български политик и общественик. Роден е в Ловеч, завършва прогимназия в родния си град, а след това – гимназия в Самоков и финансови науки в Берлин. Участвал е в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Избиран е три пъти за народен представител, бил е министър на финансите в три правителства, редактор във в. „Радикал“, сп. „Демократически преглед“, в. „Изгрев“.  

Съдържание

Предговор към второто издание, Пламен Митев / 11

Няколко думи за Петър Тодоров, Филип Панайотов / 13

ТОМ 1

Предговор / 19

ДЯЛ I / 21

1. Източният въпрос / 21

Екатерина. Наполеон. Александър I. Кайнарджа. Крим. Берлинският договор. Европейско и балканско равновесие. Това, което ние не бяхме разбрали

а) Първите удари, нанесени на империята / 24

б) Наполеон I на изток / 26

в) От Парижкия мир до Одринската конвенция / 30

г) Севастопол / 36

2. Нови усложнения на изток / 43

Жестоки формули. Свободата на България. Примирение между големи съперници. Нашите заблуждения

а) Възраждането на един изчезнал народ / 47

б) Европа действа наполовина / 54

в) Това, що мина незабелязано / 62

ДЯЛ II / 68

1. Около Съединението / 68

Сръбско-българските отношения. Войната. Шовинизъм. Милитаризъм и политически заеми. Руските организатори. Русофилство и русофобство

2. Македонският въпрос / 85

Главни фази. Отношение на официалната власт. Дела и романтизъм

3. Няколко решения / 104

Различни методи. Недостатъци и предимства. Големите държави искат подчинение. Слабо балканско съзнание. Най-опасното решение

а) Съюз с Велика държава / 104

б) Балканска федерация / 108

в) Реформиране на Турция / 115

г) Делба / 120

ДЯЛ III / 128

1. Балканската война / 128

Европа не иска война. Австрия на сцената. Албания. Съюзнически недоразумения. „Сметката“ на Румъния. Посредничеството на Великите държави. Изолирането на България

а) Спорът със Сърбия / 137

Сърбия иска ревизия на договора. Мълчание. Сражение с ноти: а) между съюзниците; б) чрез големите държави. Великите сили за сръбските искания. Съветите на Русия. Нашите протести. Цената на две дивизии. Демобилизация. Среща между балканските министър-председатели. Думата на арбитъра. Непреодолима упоритост. Развръзката

б) Спорът с Гърция / 162

Гърция пита: защо ще воювам? Никакво съглашение. Проекти за гранични линии. Всички предложения отхвърлени. Центърът на спора. Венизелос предупреждава. Презастраховката. Безразсъдно увлечение

в) Исканията на Румъния / 182

Няколко опита да привлечем Румъния. Румъния не иска да се ангажира. Тя ще пази балканското равновесие. При една война тя ще иска земи от България. Европейските държави ни предупреждават, че Румъния не ще стои спокойна. Румъния представя своята „сметка“, защитавана от двете групировки. България не дава нищо. Мъчителни преговори. Румъния заплашва. Отнемането на Силистра. Румъния предлага на България нов съюз и нова политика. Отказът. Румъния предупреждава, че при една нова война навлиза в България. Сражения с мирно население

г) „Врана“ / 209

Коронният съвет. Размишленията на монарха. Стратегът, държавникът, визионерът. Превратната човешка съдба. Категории съветници. Отговорност. Речите, които предполагаме, че там са държани. Теодоров, Данев, Савов. Различни възгледи – едно решение. Ултиматумът

2. Мирът / 223

Предложението на великия везир. Фердинанд не позволява да се преговаря. Правителството се подчинява. Атаката на Чаталджа. Окуражаването на Турция. Преговорите. Под няколко огъня. Мир или война? Съветът на Великите държави. Предупрежденията на армейските началници. Колебанието на Гешов. Фердинанд заповядва скъсването на преговорите. Сазонов не чака решението на правителството. Безцелни изтребления. Наново Родосто. Развличане преговорите. Шикании и предизвикателства. Нови озлобления. Безполезна атака. Трети... двадесети път Родосто. Вървете си! Цариград

а) Четвърти ноември / 227

б) При Буюкчекмедже / 232

в) В Лондон / 237

г) Война за чужди интереси / 247

д) Предизвикателства на съюзниците / 252

е) Тайнствените минарета / 263

3. 16 юни / 271

Австрийската дипломация наблюдава. Тя обещава помощ на България в междусъюзническите разпри. Русия не постъпвала справедливо. Няма опасност от Румъния. Пропадането на Балканския съюз. И Берхтолд казва: „България е виновна“. Психологическа основа. Война, война! Политика и командване. Безволие и дързост. Подготовка на престъплението. Няколко цели. Фердинанд командва. Обща радост на съседите

а) Външни причини / 271

б) Командване и предизвикателства / 281

в) Фердинанд подпалва пожара / 289

ДЯЛ IV / 300

Отговорници / 300

1. Иван Евстратиев Гешов / 300

2. Д-р С. Данев / 324

3. Ние, политиците / 343

ТОМ 2

ДЯЛ I / 353

1. Троен съюз и тройно съглашение / 353

Садов и Седан създават първото условие за Централния съюз. Австрия добива значение само чрез Германия. Френско-руското сближение на Берлинския конгрес. Заплашителната реч на Бисмарк ускорява Френско-руския съюз. Новият съперник тласка Англия към нейните стари противници. Редица съглашения предшестват създаването на Тройната антанта. Начало на обкръжаването на Германия. Нервността на нейните политици. Предупрежденията на германския канцлер. Първите цепнатини в Централния съюз. Постепенното откъсване на Италия от Съюза. Отчуждаването на Румъния

а) Империализъм / 368

Няма колониални размери, които могат да задоволят Британия. Трябва да се овладее възможно повече. Франция също счита, че колониите ѝ са много малки. Стремеж у всички да се погълне всичко. Новите колониални царства. Германия се явява много закъсняла: светът е раздаден. Новата империя иска да получи своето; тя се организира образцово, строи страшна флота, купува острови. Тя ще наложи своята воля. Светът е пред ново преустройство. Войната е естествена необходимост. Войната за колония е свята

2. Между двете войни / 375

Безпомощността на България. Изоставена от двете групировки. Екзекуцията. Загубени надежди. Румъния ни открива нова политика. Интимност с Турция. Малко психология. Политическа мобилизация на Европа

а) Букурещ / 378

б) Нови съглашения / 382

в) Всички виновни / 388

3. Съюзът за превантивната война / 396

Войната трябва да се обяви веднага. Загубеното политически да се възстанови с оръжие. Австрия и Германия в опасност. Възраждането на Австрия невъзможно. Политика и истерия. Едно императорско изложение. Други императорски безумия

а) Австрия изоставена / 397

б) Съвещанията. Решението / 401

в) Делбата и нашият ангажимент / 404

г) Дипломати и монарси / 408

д) Отпадане на съюзниците / 414

е) Колебание / 417

ДЯЛ II / 421

1. Определянето на България / 421

По обратната посока с Румъния и Гърция. Турско-българска сърдечност. Настойничеството на Съюза. Поправка на границата. Характер на нашия неутралитет. Предложенията на двете групировки. Делото на опозицията. Гаранцията на двама кайзери

а) Първи опити / 422

б) Новата насока / 429

в) Колебание / 433

г) Компенсация / 438

д) Румънско становище / 442

е) Какво обещаваше Гърция / 453

ж) Преки преговори / 459

з) Предложенията / 466

и) Последният час / 474

2. Странични фактори / 480

Македонската организация и нейното въздействие. Действителна и привидна отговорност. Делото на опозицията. Водачи и темпераменти. При царя. Последно предупреждение. Юпитер недоволен

а) Решаващата сила / 481

б) Предупреждения и ултиматуми / 484

ДЯЛ III / 497

1. Договори и война / 497

Щедра помощ. Незабелязана на фронта. България ще успее с малко жертви. Министри и Щаб на армията непосветени. Кой сключва договорите. Храброст и успехи. Поражение на духа. Причини

а) Конвенцията / 498

б) Вторият договор / 504

в) Настъплението / 509

г) Позиционна война и нейните нужди / 518

2. Командване / 531

Pазлични теории, еднаква система. Целта на монарха. Вражди и недоразумения. Последици. Няколко операции

а) Главна квартира / 531

б) Сражения / 539

ДЯЛ IV / 547

Добро поле / 547

Причините за избирането на Мъгленско. Подготовка. Силите на двете воюващи страни. Оценки на нашето командване. Позиции. Съдбоносни грешки. Ураганът. Героизъм и бягство. Първият ден

ДЯЛ V / 568

Мир / 568

Надеждите на двете групировки. Първи и безрезултатни разсъждения и сондажи. Предложение за общ мир. Постепенна еволюция в Съюза. Отделен мир. Гледищата на кабинетите „Радославов“ и „Малинов“. Спорове със съюзниците около въпросите, повдигнати от мира. Австро-българско дело

а) Страхливи стъпки / 568

б) Наново Австрия / 574

в) Към Брест-Литовск / 582

г) Спорове със съюзниците / 586

д) Общ и отделен мир / 593

ДЯЛ VI / 607

Отговорници / 607

1. Д-р В. Радославов / 607

2. Фердинанд / 618

3. Около мраморните маси / 633

4. Дипломация и министри / 643

Заключение / 657