Пародийното в литературата

Цел на настоящото проучване на проф. Симеон Янев са пародията и пародийното с присъстви­ето и изявите им в една смятана за непародийна литература – българската. Като непародийна априори можем да определим оная литература, която не притежава не само достатъчно пародийни творби, но и достатъчно проучва­ния върху тях. Но ако за доказването на първото са необходими многоброй­ни и изискващи специализирана подготовка уговорки, то второто е проблем, отнасящ се изцяло до библиографска информираност. Веднага може да се каже – в повече от двестагодишната си нова история българската литерату­ра не познава нито една (в най-буквалния смисъл) книга върху пародията и пародийното. В този аспект тя безусловно е непародийна литература.

Това второ допълнено издание на „Пародийното в литературата“ се явява повече от три десетилетия след първото. Настоящата книга възстановява съкратените при първото издание глави - „Пародията в периферията на литературата“, третираща пародията в периодичния печат, извънредно активна през първата четвърт на ХХ век, и „Пародийното в творчеството на Светослав Минков от 20-те до 40-те години“.

СЪДЪРЖАНИЕ

Предисловие към второто издание на „Пародийното в литературата“ / 7

ВЪВЕЖДАНЕ / 13

1. ПАРОДИЯТА КАТО ЕСТЕТИЧЕСКО ОТНОШЕНИЕ И СВЕТООТНОШЕНИЕ / 31

1.1. Нови превъплъщения на старото понятие / 31

1.2. Историческа определеност на пародията / 33

1.3. Концепцията за пародията в „Поетика“ на Аристотел като израз за цялостност на понятието / 40

1.4. Пародията като отношение към знакови форми на живот / 42

1.5. Пародията в системата на вторичните отражения / 49

1.6. Към определението на пародията като отношение и художествено светоотношение / 53

1.7. Към модела на пародията като отношение и светоотношение / 55

1.8. Механизъм на пародийния акт. Интензии и естетически полета / 65

1.9. Пародийни и непародийни епохи / 70

1.10. Типове пародии. Фундаментална и тотална пародия / 76

1. 11. Номинативни белези на пародията / 88

1.12. Сompendium / 95

2. „ЧИЧОВЦИ“ НА ВАЗОВ И „ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ВЪСТАНИЯ“ НА ЗАХАРИ СТОЯНОВ НА ЕСТЕТИЧЕСКИЯ ФОН НА 80-ТЕ ГОДИНИ / 98

2.1. Нерешени естетически проблеми в литературата на 80-те години / 98

2.2. Захари Стоянов като критик на Вазов; характер на литературните им взаимоотношения / 100

2.3. Възрожденски традиции в Записките... / 105

2.4. Естетическа насоченост и естетическа рецепция на „Чичовци“ в 80-те години / 108

2.5. Рецепцията на „Чичовци“ като литературноисторически факт / 110

2.6. Въвеждане в стилистиката на „Чичовци“ – особености и анализ / 112

2.7. Пародийни принципи и художественият текст на „Чичовци“ / 120

2.8. Културен момент и пародийност; „Чичовци“ като иронична преоценка на естетическите вкусове на Възраждането / 126

2.9. Поетика на пародийното в повестта. „Чичовци“ като начало на нова художествена условност / 132

2.10. Естетическо съзнание и художествена условност в „Записки по българските въстания“ и в „Чичовци“ / 139

3. ПАРОДИЯТА В ПЕРИФЕРИЯТА НА ЛИТЕРАТУРАТА / 145

3.1. Пародията като проява на естетически критицизъм / 145

3.2. Отвореност и затвореност на художествената система и пародията. Пародия под маската на хумора / 147

3.3. Ролята на „Българан“ и „Барабан“ / 150

3.4. Пародийни изображения, схващани като хумор / 152

3.5. Пародии по Вазов / 157

3.6. Типът пародия на личност. Неестетическа цел на пародията / 160

3.7. Белези на политическата пародия и на пародията на личност / 164

3.8. Пародията като отношение към литературен стил и форма. Пародиите от „Българан“ и „Барабан“ като отношение към традиционни и модерни литературни форми. Пародии по Гео Милев / 165

3.9. Николай Райнов и Чавдар Мутафов в пародиите на „Българан“ / 172

3.10. Особености на пародията в периферията на литературата. Фундаменталност на типа / 176

4. КЪМ ОСЪЗНАВАНЕ НА ПАРОДИЙНИТЕ ФУНКЦИИ КАТО ФУНКЦИИ НА ЛИТЕРАТУРНИЯ ПРОЦЕС. ЕЛИН ПЕЛИН / 180

4.1. Елин Пелин като естетически връх на българановската традиция / 180

4.2. Явни и скрити пародии у Елин Пелин / 181

4.3. Пародийният смисъл на „Пижо и Пендо“; хумор и пародия / 183

4.4. Пародиен смисъл на детските поемки на Елин Пелин / 189

4.5. „Под манастирската лоза“ – стилизация и пародия / 192

4.6. Функции на пародийното у Елин Пелин / 203

5. КЪМ ОСЪЗНАВАНЕ НА КУЛТУРНИТЕ ФУНКЦИИ НА ПАРОДИЙНОТО. ПАРОДИЙНО И ХУМОР У ХРИСТО СМИРНЕНСКИ / 206

5.1. Парадоксите на Смирненски / 206

5.2. Пролетарската критика за пролетарския поет / 207

5.3. Особености и специфика на хумористичната поезия на Смирненски / 211

5.4. Пародии, схващани като пародии / 213

5.5. Шлагер и пародия / 218

5.6. Скрити пародии; Вазов и Смирненски / 223

5.7. Пародия на символистичната стилистика; Смирненски–Траянов / 228

5.8. Пародии по символистична и баталистична поезия / 235

5.9. Поетически сказ / 239

5.10. Подражания. Смисъл на вторичните отражения у Смирненски / 242

5.11. Трансформационни функции на „хумористичната“ му поезия. Средищното място на поезията на Смирненски. Отвореност на художествено-изобразителната система на „Да бъде ден!“ / 247

5.12. Културната мисия на Смирненски в контекста на епохата / 254

6. СВЕТОСЛАВ МИНКОВ. ПАРОДИЙНОТО КАТО СТИЛ И ОТНОШЕНИЕ КЪМ СТИЛ / 257

6.1. „Сламеният фелдфебел“ и моделът на Минковия разказ от 30-те години / 257

6.2. „Сламеният фелдфебел“ на фона на тенденциите в разказваческото изкуство от 30-те години / 260

6.3. Форми на пародийното у Минков / 262

6.4. Рецепция на стила на Светослав Минков в 30-те години и в литературната история / 265

6.5. Пародийното като отношение към стил / 270

Бележки / 273

Библиография / 287