Основи на реториката

Професор дфн Донка Александрова е дългогодишен преподавател по реторика в Софийския университет ,,Св. Климент Охридски“. Гост-лектор във Великотърновския университет ,,Св. св. Кирил и Методий‘‘, Пловдивския университет ,,Паисий Хилендарски‘‘, Университета за национално и световно стопанство, Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии и др. Гост-професор в Делхийския университет и Университета ,,Джамия Милия Исламия‘‘ в Ню Делхи, Индия (1987–1993), Тексаския ,,А и М‘‘ университет, Колидж Стейшън (1997–1998) и др. Чете лекционни курсове по реторика, аргументация и дебати, политически език, малцинства и ПР, административна и бизнес комуникация, българистика, убеждаваща комуникация в медиите и др. Публикувала е книгите: Метаморфози на реториката през XX век (2006, 2013), Етнокултурен диалог на Балканите (2001), Индия и съвременният свят (1998), Индия в моето сърце (1998), India and Bulgaria (Cultural relationship) (1992), Слово и демокрация (1998), Христоматия по реторика (1997), Проблеми на реториката (1985), Реториката на древните (1983), Античните извори на реториката (1982), Лекции по реторика (1978, 1980) и др.

Обект на изследване в тази книга са историко-теоретичните корени на древната и модерна наука за убеждаващата комуникация. Авторката продължава и задълбочава своите интереси към античните автори, но обект на изследване са също средновековните и ренесансовите мислители, оказали решаващо влияние върху развитието на реториката, реторическите аспекти на историографията, формантите на ораторския стил, реторическия анализ и критика.

Книгата е плод на съвкупност от интердисциплинарни подходи, релевантни към съвременното състояние на теорията за убеждаващата комуникация. Читателят ще се запознае с идеите на Аристотел, М. Т. Цицерон, М. Ф. Квинтилиан, Августин, Боеций, Лоренцо Вала, Петрус Рамус, Томас Шеридан, Джордж Кемпбъл, Ричард Уотли и др. Проф. Александрова затваря кръга на творческия процес на реторическото общуване – от подготовката през изпълнението до слушането, анализа и критиката на публичната реч. Книгата ще бъде полезна за студенти, учители, политици, журналисти и за всички, които ценят силата на живото слово.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРОВОКИРАНИ МИСЛИ – проф. дфн Петър-Емил Митев . . . . . . . 9

УВОД . . . . . .  . . . . . . . . . . 11

Първа глава. ПРЕДМЕТ И КАТЕГОРИИ НА РЕТОРИКАТА . . . . . . 15

1.1. Реториката в системата на науките . . . . . . . 15

1.2. Общуване и реторическо общуване . . . .. . . . . 20

1.3. Ораторско изкуство. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 27

1.4. Реторическа аудитория . . . . . . . .  . . . . . . . . . . . 33

1.5. Густав Льобон за влиянието върху масите . . . .. . . . . . . 40

1.6. Ораторика и омилетика . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 45

1.7. Убеждаваща комуникация и убеждение . . . . . . . . . 48

1.8. Реторическа аргументация. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 57

1.9. Опровержение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 69

Заключение. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 74

Втора глава. РЕТОРИКАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ . . . . . . . . . . . 76

2.1. Първи теоретични стъпки на реториката в древна Гърция. . . . . . . . . . . 76

Коракс (ок. 490 – ок. 440 г. пр. Хр.) и Тизий (ок. 487 – ок. 420 г. пр. Хр.) . . . 78

Хилон (ок. 560 г. пр. Хр. – неизвестна) . . . . . . . . . . . 78

Парменид (ок. 540 г. – след 480 г. пр. Хр.) . .. . . . . 79

Емпедокъл (483–429 г. пр. Хр.) и Демокрит (460–370 г. пр. Хр). . . .. . 80

Софистите – първосъздатели на реториката . . . . . . . . . . . 80

2.2. Философският релативизъм и перспективите на реториката . . . 81

Протагор (480–410 г. пр. Хр.) . . . . . . . . 81

Горгий (483–375 г. пр. Хр.) . . . . . . . . . . . . . . 83

Изократ (436–338 г. пр. Хр.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 86

Сократ (470–399 г. пр. Хр.) и Платон (427–347 г. пр. Хр.) за реториката. . . . . 87

2.3. Идеите на Аристотел (384–322 г. пр. Хр.) за реториката . . . . . . . . . 91

Диалектика, еристика, софистика . . . . . . . . . 95

Диалектиката като логико-реторическа основа на спора. . . . . 98

Задачите на реториката и нейните жанрове . . . . . . . . . 104

Реторическото доказателство . . . . . . . . . 107

Видове ентимеми. . . . . . . . 113

Диалектическо съждение и диалектически проблем . . . . . . . . . 114

Учението за ентимемата и топосите . .  . . . . . . . 116

Топоси при показателните ентимеми. . . . . . . . 119

Топоси при изобличаващите ентимеми. . . . . . 120

Топосите при привидните ентимеми . . . .  . . . . 121

Рефлексия на античната топика днес. . . . . . . . . 124

2.4. Реториката на древен Рим . . . . . . . . . . . 130

Марк Тулий Цицерон (106–43 г. пр. Хр.). . . . . . . 130

2.4.1. Ролята на смеха . . . . . . . . . . . . . . . 138

Марк Фабий Квинтилиан (ок. 36–96 г. пр. Хр.) . . . . . . 151

Публий Корнелий Тацит (ок. 54–123 г.). . . . . . . 158

2.5. Реториката на Средните векове и на Ренесанса . . . . . . . 161

2.5.1. Реториката в християнска Европа (ХІ–ХІІІ в.) . . . . . . 161

Aврелий Августин (354–430) . . . . . . . . . . . . 163

Боеций (475–524) . . . . . .. . . . . . . 166

2.5.2. Трите реторически трансформации през ХІІ–ХІІІ в. . . . . . 167

Изкуството на проповядването (Ars Praedicandi) . . . . . . . 168

Изкуството на писане на писма (Ars Dictaminis) . . . . . . . . 169

Изкуството на поезията (Ars Poetiса) . . . . . . . .  . . . 171

2.5.3. Реториката на Ренесанса . . . . . . . . . . . . . . . 173

2.6. Реторика и ренесансово образование . . . . . . . . . . 175

Лоренцо Вала (1405–1457) . . . . . . . . . . 176

2.6.1. Италианският хуманизъм и реториката. . . . . . . . . . . . 177

Франческо Петрарка (1303–1374) . . . . . . . . . . . . 179

Пико дела Мирандола (1463–1494) и Хуан Луис Вивес (1492–1540). . . 180

Джамбатиста Вико (1668–1744) и италианският хуманизъм . . . . . . 181

Рудолфо Агрикола (1444–1485) . . . . . . . . . . 185

Петър Рамус (1515–1572) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 186

2.7. Реториката във Великобритания (ХV–ХVІІІ в.). . . . . . 189

2.7.1. Движение за красноречие . . . . . . . . . . . . . 192

Томас Шеридан (1719–1788) . . . . . . . . . . . . . . . 193

2.7.2. Белетристично движение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 195

Лорд Кеймис (1696–1782) . . . . . . . . . . . . . . . . 196

Хю Блеър (1718–1800). . . . . . . . . . . . . . 197

2.7.3. Научна реторика. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 200

Джордж Кемпбъл (1719–1796) . . . . . . . . . . . . . . . . . . 200

Реторика и психология . . . . . . . . . . . . . . 201

Видове разсъждения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 202

Дж. Кемпбъл за убеждаването . . . . . . . . . . . . . . . . . 203

Приложение на реториката . . . . . . . . . . . . . . . . . . 203

Ричард Уотли (1787–1863) . . . . . . . . . . . . . . . 204

Реториката на Р. Уотли – принос към омилетиката . . . . . . . . . . . . 205

2.8. Джеймс Они за реториката на марксизма. . . . . . . . . . . 208

„Безпощадната критика на всичко съществуващо“ . . . . . . . 211

2.9. Реторически аспекти на историческия дискурс. . . . . . . . . . . . 218

Трета глава. ОРАТОРСКИ СТИЛ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 235

3.1. Античните теории за ораторския стил . . . . . . . . 235

3.2. Реторическа композиция . . . . . . . . . . . . . . . 239

3.3. Ораторският стил в съвременната комуникативна практика . . . . 245

3.4. Стилове на политическото говорене . . . . . . . . . . . . . . 248

3.5. Жанрове и форми на ораторския стил. . . . . . . . . . . . . 252

3.6. Устната и писмената реч. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 261

3.7. Убеждаващата комуникация в електронните медии . . . . . . . . . 267

3.8. Сугестивност на реторическите фигури и тропи. . . . . . . . . . . . . . 270

3.9. Смешното в речта на оратора . . . . . . . . . . . . . . . . 284

Четвърта глава. РЕТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ И РЕТОРИЧЕСКА КРИТИКА . . . . 288

4.1. Слушането, неговите етапи и бариери . . . . . . . . . . . . . 288

4.1.1. Етапи на слушането. . . . . . . . . . 293

4.2. Реторическият анализ. . . . . . . . . . . . . 298

Хърбърт А. Уйчелнз – теоретик на съвременната реторическа критика . . . 301

Жак Сегела – „създателят“ на президентите . . . . . . . . . . . 303

Увещаващо-аргументативната критика на Едвин Блек . . . . . . . 308

Драматичната критика на Кенет Бърк . . . . . . . . . . . . . 311

Критиката на А. Ричардс относно значението на езика. . . . . . . 313

Критиката на Алфред Корзибски за „език – реалност“ . . . . . . . 315

ЗАКЛЮЧЕНИЕ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 320

БИБЛИОГРАФИЯ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 323

ABSTRACT. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 331