Монашеските Истории от периода на Ранното възраждане и Западните Балкани

Книгата е първи опит за комплексен поглед към българските исторически съчинения от XVIII век, а именно Зографската българска история на йерод. Доситей Зографски, История славянобългарска на о. Паисий Хилендарски и История во кратце о болгарском народе славенском на йеросхим. Спиридон Рилски (Габровски). Текстовете са анализирани както в системата на средновековната писмена традиция, така и в контекста на Европейското просвещение, навлязло в нашите земи с посредничеството на Западните Балкани. Проследени са взаимодействията на тримата монаси историци с представители на сръбското възродително движение, както и влиянието върху техните произведения на ключови издания, публикувани във Венеция или Виена за нуждите на Хърватското и Сръбското възраждане. В книгата се публикуват и редица документи (в оригинал и в превод), допринасящи за по-адекватното ситуиране на първите ни модерни историци и на техните произведения в контекста на епохата. Търси се отговор и на въпроса защо ние, българите, нямаме писана история преди XVIII век.

Димитър Пеев е доктор по старобългарски език на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, катедра „Кирилометодиевистика“. Научните му интереси са в областта на старобългарския език, славянската палеография, изворознанието и средновековната историография.