| Съставител | Иван Иванов, Надежда Стоянова |
- Наличност: ДА
- Корица: твърда корица
- Тегло: 1.00кг
- Страници: 630
- Година: 2022
- ISBN: 978-954-07-5582-3
Настоящият сборник е скромен опит на филологическата общност да чества юбилея на един от знаковите си учени и писатели – професор Симеон Янев – автор на повече от тридесет научни и художествени книги, на стотици статии, студии и рецензии, редактор на елитни периодични издания, преподавател и изследовател, формирал и формиращ литературноисторическото мислене на поколения българисти.
СЪДЪРЖАНИЕ
Посвещение / 11
СИМЕОН ЯНЕВ – СЪТВОРИТЕЛЯТ / 13
Светлана Стойчева. Симеон Янев – сътворителят на контексти / 15
Дора Колева. Симеон Янев: участта български писател / 39
Иван Иванов. Постмодерният роман на Симеон Янев – пътуване през времето и
отвъд / 61
Росица Чернокожева. „Прочетено крадешком“ – интимността на дневника / 71
Петър Стефанов. „Биография на мъртвия век“ – романов епос за моралната
нищета и духовната посветеност / 77
Георги Цанков. Ирония, историзъм и трагизъм в епопеята „Биография
на мъртвия век“ от Симеон Янев / 88
Кирилка Демирева. За романовия епос „Биография на мъртвия век“.
Читателски наблюдения / 101
Георги Велев. Изненадващи съвпадения между един френски и един български
роман / 116
Надежда Стоянова. „Атласът“ като литературноисторически проект / 128
БЪЛГАРСКИ ЛИТЕРАТУРНОИСТОРИЧЕСКИ СЮЖЕТИ / 137
Иван Русков. Разказът самоубийство / 139
Сава Сивриев. За антропоцентричните решения в „Италия“ (1884)
на Иван Вазов / 154
Цветан Ракьовски. Иван Вазов и неговият учител по история / 167
Николета Пътова. Драматургията на Иван Вазов – критически дебати / 172
Димитър Бурла. За жанра на „Бай Ганьо“ / 187
Петър Михайлов. 120 години от публикуването на един сборник,
о-станал невидим / 199
Калина Лукова. Критическият дебат за Г. П. Стаматов / 207
Николай Чернокожев. Небесата на Елин Пелин / 219
Бисера Дакова. Между декадентското клише и автопародията, или за
взаимоотекванията между два „различни“ разказа на Елин Пелин / 229
Биляна Борисова. Николай Лилиев и пределът на българската поетическа
предвоенна модернистична традиция / 238
Мира Душкова. Реконструкция на лирическия цикъл „Море“ от Константин
Константинов / 253
Татяна Ичевска. Старостта в разказите на Йордан Йовков / 269
Добромир Григоров. Малкият народ като общочовешки проблем
(Борис Йоцов чете Томаш Гарик Масарик) / 286
Мартин Колев. „Чудни приключения с много страсти и много геройства,
и много опасности“: наративна идентичност при персонажите
на Матвей Вълев / 298
Ноеми Стоичкова. Константин Мутафов и политиките на вестник
„Литературен глас“ / 306
Венцеслав Шолце. Факт и субект. Залозите на историографския дебат
между Иван Дуйчев и Симеон Радев / 323
Радослав Радев. Проблемът за обратната рефлексия при четене
на художествен текст / 337
СЪВРЕМЕННИ НАРАТИВИ / 347
Бойко Пенчев. Възкресението – литературната история като сън / 349
Инна Пелева. Жанр и идеология – конфликти, адаптации, употреби
(бележки върху популярната проза на Богомил Райнов) / 358
Ирен Александрова. Личността като диалог / 369
Милена Кирова. Българската литература влиза във второто десетилетие
на XXI век: романът през 2011 година / 379
Полина Пенкова. Употреби на пародията в женското писане: два случая / 391
Румяна Евтимова. Приумиците на постмодерната руска драматургия:
на сцената излиза Достоевски / 398
Лора Динкова. Парадигми на спомена в прозата на Владимир Набоков / 415
КЛАСИЧЕСКИ НАРАТИВИ / 427
Мария Илчевска. Класическите „вълшебни приказки“ и жанровото
им пародиране в наративите за хитреци / 429
Мария Маринова-Панова. Книга Естир от Стария Завет – ресакрализация на
приказни сюжети и исторически реминисценции / 443
Валери Стефанов. Цариградската библия на 150 години / 453
Владимир Игнатов. Ранобудници и поручители: измерения на възрожденския
нравствен идеал (прозаическите преводи на Юри Кисимов по страниците
на сп. „Училище“) / 467
Яница Радева. Затворническото битие и човекът (Каравелов
сред мъртвия дом на Достоевски, тъмниците на Силвио Пелико
и затворите на Александър Лакиер) / 480
7
Андриана Спасова. Модерната рефлективност на Найден Геров и пътеписната
проза след Освобождението / 489
ВЪПРОСИ НА ЛИТЕРАТУРАТА ЗА ДЕЦА И ЮНОШИ / 505
Младен Енчев. Смъртта и възпитателната забрана в дидактичните прояви на
българската детска литература / 507
Огняна Георгиева-Тенева. „Златорог“ и изкуствата за деца / 517
Галина Вълчева-Димитрова. Огънчето на поезията, или за един възможен авто/
биографичен сюжет в творчеството на Петя Дубарова / 529
СИМЕОН ЯНЕВ – УЧИТЕЛЯТ / 545
Биляна Борисова. Думи за проф. Симеон Янев / 547
Поли Муканова. За творческото писане и учителите / 549
БИБЛИОГРАФИЯ НА НАУЧНИТЕ ТРУДОВЕ И ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ
ТЕКСТОВЕ НА ПРОФЕСОР СИМЕОН ЯНЕВ, ДОКТОР НА
ФИЛОЛОГИЧЕСКИТЕ НАУКИ / 551
ЗА АВТОРИТЕ / 615
