LECTOR EX MACHINA. ЧИТАТЕЛЯТ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ. КУЛТУРОЛОГИЧНИ И ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ

Като ревизира представите за литературата и четенето, дигиталното проблематизира и установената литературнообразователна практика. Изследвайки училищната дигитална култура – каквато е и каквато би могла да бъде – тази книга задава въпросите как се осъществява познавателният акт в общуването с текста, как текстът моделира читателя в зависимост от това дали четенето протича в аналогова или дигитална среда, как цифровите технологии променят мисленето ни, а впоследствие и самите ни представи за четене и текст.

Иван Велчев е дългогодишен учител по български език и литература. Защитил е докторска степен в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на статии, учебници и учебни помагала. Неговите интереси са в областта на теорията на образованието, медийните изследвания и дигиталната хуманитаристика.

Съдържание

ПРЕДГОВОР / 11

І. ТЕКСТ, МЕЖДУТЕКСТОВОСТ, МРЕЖА / 19

1. Допускания / 19

2. Текстовост и разбиране / 22

2.1. Мрежи от метафори / 24

2.2. Мрежова интенция / 28

3. Текстовост и отвореност / 30

3.1. Дигиталното като интертекст / 32

3.2. Хипертекст, междутекстовост, семантична мрежа / 33

3.3. Рецептивна теория и (дигитална) текстовост, или „Септември ще бъде...” онлайн / 35

3.3.1. Имплицитният читател в поемата / 37

3.3.2. Перспективи в Гео-Милевия текст / 37

3.3.3. „Дигиталното” четене – мисията (не)възможна / 39

3.3.4. Le narratif est mort, vive le narratif! / 40

3.3.5. „Културата се създава наново с всяко ново средство за комуникация” (Постман) / 41

4. Дигиталното разпръсване / 43

4.1. Дисперсията като интензивен междутекстов диалог / 45

4.2. Разпръснатият читател / 46

5. Печатна и дигитална текстовост – сходствата на несходното / 51

5.1. Печатният текст като застинала подвижност / 51

5.2. „Задвижването” на текста в учебна среда (новелата за Саладин и Мелхиседек (І, 3) от Бокачовия „Декамерон”) / 52

5.2.1. Новелата за Саладин и Мелхиседек

в контекста на Ден първи / 54

5.2.2. Филомена в ролята на разказвач / 55

5.2.3. Техника, чрез която се изграждат персонажите / 56

5.2.4. Значения, конструируеми в смисловото пространство на текста / 59

5.2.5. Значения, конструируеми в полето

на междутекстовостта / 60

5.2.6. Към жанровия модел на новелата / 61

5.3. Дигиталният текст – естетика на изплъзването / 63

5.4. Постмодерната текстовост в разказа „Царамбука”

от Йордан Радичков / 65

5.4.1. Заглавието като път навътре и път навън / 67

5.4.2. Радичковият разказ и деконструкционното усъмняване в опозициите / 69

5.4.3. Реабилитация на невербалния тип означаване / 71

5.4.4. Зачертаване на опозицията свое – чуждо / 74

5.4.5. Читателят – налична и потенциална структура / 75

5.4.6. Разказът „Царамбука” в светлината

на рецептивната теория / 76

6. Текст, междутекстовост, мрежа (обобщение) / 77

6.1. Маклуън и отвъд него / 77

6.2. Дигиталният паноптикон / 78

6.3. Печатната и дигиталната текстовост в литературнообразователния дискурс / 79

ІІ. ЧИТАТЕЛЯТ ЕКРАН / 83

1. Допускания / 83

1.1. Културната функционалност на екрана и читателското поведение / 84

1.2. Екранизирането като взаимно проникване на текст и читател / 85

1.3. Четенето – преход между различни системи на означаване / 87

1.4. Четенето като екранизиране – изследователски ракурси / 88

2. Езикът на дигиталното / 89

2.1. Езиковостта на дигиталната среда в контекста на изчислителната теория на ума / 89

2.2. Езикът на дигиталното в светлината на структурализма и деконструкцията / 91

2.3. Дигиталната езиковост в семиотичен аспект / 92

2.4. Метонимични и метафорични интерпретаторски дискурси в дигитална среда / 94

2.5. Социални и когнитивни аспекти на дигиталната езиковост / 96

3. Дигиталната среда като отворена творба / 97

3.1. Интерактивността – технологични, ментални и

психокултурни аспекти / 99

3.2. Интерфейсът и менталната репрезентация / 102

3.3. Поетика на екрана / 107

3.4. Проблемът за (не)завършеността на текста и необходимостта от технологично информирани методически решения / 108

3.5. Интерфейсът – знак за структурна незавършеност и смислова отвореност на дигиталното / 111

3.6. Семантични празнини, или културната логика на дигиталното / 112

3.7. Необходимост от компютърни системи, предназначени за конструиране на хуманитарно знание / 115

3.8. Литературнообразователният софтуер – едно необяснимо отсъствие / 117

3.9. Дигиталното и човекът – самосъздаване във взаимодействие / 120

4. Дигиталният медиум и потенциалността на читателския акт / 120

4.1. Медията като културно-технологичен комплекс / 120

4.2. Зони на потенциалност, възникващи

в процеса на четене / 122

4.3. Текстът и дигиталният медиум: иманентни и потенциални значения в литературнообразователен контескст / 123

4.4. Функционалност на медиума съобразно употребата и контекста / 126

4.5. Преструктуриране на литературнообразователната практика

„отвътре” / 127

4.6. Деконструкционният потенциал на дигиталното / 129

4.7. Човекът – медия и съобщение / 132

4.8. Чета, следователно не съм дефиниран докрай / 133

5. Един психоаналитичен опит върху четенето / 135

5.1. Образно съзнаване / 135

5.2. Четене и несъзнавано / 142

5.2.1. Четенето функционира на принципа на съня / 142

5.2.2. Четенето – опит да се възстанови хипотетичният интегритет

на личността / 143

5.2.3. Явен и латентен аспект на четенето / 145

5.2.4. Дигиталното като деконструкция на утвърдените модели на четене / 148

5.2.5. Четенето в дигитална среда – специфична форма на съзнаване / 151

5.3. Еросът на дигиталното четене / 151

5.3.1. Теоретични ориентации / 152

5.3.2. Междутекстовостта и психоаналитичният подход към четенето / 155

5.3.3. Кодовете в разказа „Дамската чанта” от Димитър Динев / 158

5.3.4. Митологичният код / 159

5.3.5. Платоновият Ерос и българският свят от 20. и 30. години на ХХ век / 160

5.3.6. Литературният код / 165

5.3.7. Срещата на кодовете / 170

5.3.8. Ерос като метафора на познавателна откритост към света / 171

5.3.9. Прекъснатият наратив и четенето като прекъсваем процес / 173

5.3.10. Възможен ли е автентичен читателски акт? / 174

5.3.11. Моделът на разказа „Дамската чанта” от Димитър Динев

(обобщение) / 175

5.3.12. The human/text is out of joint / 177

5.4. Мрежата, езикът и огледалото като метафори за факторите, структуриращи читателския акт / 178

5.4.1. Взаимодействието на читателя и текста – съвместно изграждане на мрежа от значения / 179

5.4.2. Четенето, или речта на текста / 181

5.4.3. Огледалността на текста и динамиката на читателския Аз / 184

6. Читателят екран (обобщение) / 188

ІII. ДИГИТАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ ПО ЛИТЕРАТУРА – ВЪПРОСИ

И ХОРИЗОНТИ / 194

1. Проблеми, хипотези, понятия / 194

2. Àкторът теория / 197

2.1. Образователните цели в теоретичен план / 197

2.2. Слабостта на образованието, или очакването на Другия / 200

2.3. Образованието като риск / 201

2.4. Литературнообразователният дискурс – създаван и създаващ / 202

2.5. Образователни цели и дигитален тип мисловност / 203

2.6. Конструктивисткият подход в литературното образование / 204

2.7. Интегриране на конструктивистки идеи в литературнообразователната практика / 210

2.8. Мултимодален подход / 211

2.8.1. Мултимодалност и рецептивни нагласи на учениците

от 10. и 11. клас / 213

2.8.2. Необходимост от инструментализиране на мултимодалния подход / 218

3. Àкторът практика / 220

3.1. Методиката и вътрешната цялост на човешкото знание / 221

3.2. Субектът модел, артикулиран в парадигмите на херменевтиката, конструктивизма и деконструкцията / 223

3.3. Субектът модел на литературното образование – корелат на неговия обект / 225

3.4. Субектът модел на литературното образование като антипод на административно конструираната фигура на учителя / 226

3.5. Други възможни концептуализации на субекта модел на литературното образование / 226

3.6. Ученикът – дефиниран чрез различни типове образователни цели / 227

3.6.1. Два типа концептуализации на учениковата фигура / 227

3.6.2. Продуктивен ли е моделът център – периферия в образованието? / 228

3.6.3. Индивидуализиране на образователните ситуации и образователните дискурси – идея и реалности / 231

3.6.4. Гражданските компетентности – една значима цел на литературното образование / 233

3.6.5. Дигиталният Аз и типовете употреби на дигиталните технологии / 234

3.7. Учителят – между регламентите и идентитета / 237

3.7.1. Административно конструирана фигура на учителя / 238

3.7.2. Познаващата себе си идея / 239

3.7.3. Хипотезата за образователната система като механизъм за символно насилие / 239

3.7.4. Оксиморонът „стандартизация на образованието” / 240

3.7.5. Голямата машина, произвеждаща еднаквост / 242

3.7.6. Доксата и асимилацията на Другия / 244

3.7.7. Между предписаните и желаните роли / 245

3.7.8. Преоткриване на идеята за образование / 246

3.7.9. Необходимият грешник / 247

3.7.10. Дигитални щрихи към фигурата на учителя / 248

4. Àкторът управление / 251

4.1. Стандартизираното оценяване в спор с идеята за самостоятелно конструиране на знанието / 251

4.2. Стандартизираното оценяване като форма на политически натиск върху образователната система / 252

4.3. Изследването PISA – проблематичният ментор / 252

4.4. Обезличаване на субектите, създаващи литературнообразователния дискурс / 254

4.5. Необходимост от политики, насърчаващи разработване и/или интегриране на специализиран софтуер в образователната практика / 256

5. Обобщение / 258

IV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ / 262

Библиография / 267

ПРИЛОЖЕНИЕ / 27