КЛИНИКО-ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА НА ПСИХИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ В НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ ПРОЦЕДУРИ

Книгата представя цялостен теоретичен, методологичен и деонтологичен анализ на клинико-психологичната експертиза на психичното състояние в наказателния процес. Авторът Георги Кирилов разглежда понятийния апарат, нормативната уредба, назначаването и провеждането на експертизата, както и психодиагностичния инструментариум при различни категории подекспертни лица и нива на експертна сложност. Трудът е насочен към вещи лица, клинични психолози, юристи и изследователи, работещи в пресечната точка между психологията и правото.

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД / 9

ЧАСТ I

ТЕОРЕТИЧНИ И МЕТОДОЛОГИЧНИ ОСНОВИ НА КЛИНИКО-ПСИХОЛОГИЧНАТА ЕКСПЕРТИЗА / 19

Глава 1. Понятиен апарат и теоретични основания / 19

1. Понятие за съдебнопсихологична експертиза / 19

1.1. Дефиниция на понятието „съдебна психология“ / 19

1.1.1. Дефиниция на понятието „съдебнопсихологична експертиза“ / 20

1.1.2. Граници на понятието „съдебна психология“ и разграничение от сродни дисциплини / 21

1.2. Дефиниция на понятието „клинико-психологична експертиза“ / 22

Глава 2. Историческо развитие и формиране на съдебната психология. Развитие в българския контекст / 23

2. Историческо развитие и формиране / 23

2.1. Класически трудове / 23

2.2. Съдебната психология в български контекст / 27

2.3. Проблеми и дефицити в практиката / 30

2.3.1. Липса на нормативно регламентирани стандарти за обучение и квалификация на вещите лица / 30

2.3.2. Исторически институционален модел: клиниката по съдебна психиатрия и съдебна психология / 32

2.3.3. Международни стандарти и практики / 33

Глава 3. Етични и деонтологични принципи / 39

3. Етичните и деонтологичните принципи – общ преглед / 40

3.1. Моделът в България / 43

3.2. Международни стандарти и практики / 48

3.2.1. Британски модел / 50

3.2.2. Нидерландски модел / 50

3.2.3. Моделът в Германия / 51

3.2.4. Обобщение / 52

Глава 4. Нормативна уредба за вещите лица в сферата на клинико-психологичната експертиза на психичното състояние в наказателноправните процедури / 54

4. Понятието „вещо лице“ в българската правна система според действащата законова уредба / 54

4.1. Понятието „вещо лице“ в областта на експертизата на психичното състояние в България / 56

4.2. Законодателно установени основания за недопустимост и отвод на вещото лице / 56

4.2.1. Основания за отвод според НПК, ГПК и ЗСВ / 57

4.2.2. Основания за недопустимост и отвод на вещото лице, което изготвя експертизата на психичното състояние / 58

4.3. Задължения на вещо лице в България / 59

4.3.1. Задължение за приемане и лично изпълнение на възложената задача / 60

4.3.2. Случаи, в които се предвижда назначаване на вещо лице в областта на експертизата на психичното състояние в България / 64

4.3.3. Видове експертизи на психичното състояние в наказателноправните процедури / 67

Глава 5. Назначаване и провеждане на експертизата / 70

5. Клинико-психологична експертиза на психичното състояние в наказателноправните процедури / 70

5.1. Процедура по назначаване / 71

5.1.1. Компетентни органи и основания / 71

5.1.2. Избор на вещо лице и изисквания / 73

5.1.3. Акт за назначаване и съдържание / 74

5.2. Взаимодействие между съд, прокурор, адвокат и вещо лице / 76

5.3. Формулиране на въпросите към клинико-психологичната експертиза / 77

5.4. Организация на изследването / 80

5.4.1. Амбулаторна експертиза / 82

5.4.2. Стационарна експертиза / 83

5.4.3. Етапи на експертното изследване / 84

5.5. Структура на експертното заключение / 85

5.5.1. Увод (паспортна част) / 87

5.5.2. Описателна част / 87

5.5.3. Експертно обсъждане (аналитична част) / 90

5.5.4. Заключение (синтезна част) / 92

5.6. Процесуални гаранции и контрол върху експертизата / 93

5.7. Граници на експертното знание и съдебната оценка / 95

Глава 6. Методология и психодиагностичен инструментариум / 97

6. Методология на клинико-психологичната експертиза на психичното състояние / 97

6.1. Научни принципи на съдебнопсихологическата оценка / 99

6.1.1. Научна валидност на използваните методи / 100

6.1.2. Методологична прозрачност на клинико-психологичния експертен процес / 102

6.1.3. Принцип на използването на множество диагностични методи / 102

6.1.4. Принцип на проверимостта на експертните изводи / 109

6.1.5. Принцип на ограничената експертна интерпретация (limits of inference) / 110

6.2. Препоръчителен модел за структуриране на клинико-психологична експертиза / 112

6.3. Структура на психодиагностичното изследване в съдебнопсихологичната експертиза / 115

6.3.1. Наблюдение / 118

6.3.2. Диагностични хипотези и логика на психодиагностичния процес / 120

6.3.3. Експертно интервю / 123

6.3.4. Експертна оценка на когнитивното функциониране / 126

6.3.5. Експертна оценка на личност / 133

6.3.6. Валидност на представянето – симулация, агравация, диссимулация и сродни феномени / 144

6.3.7. Интеграция на данните при експертната оценка – експертно психологическо заключение / 146

6.4. Интегративен модел на клинико-психологичната експертиза на психичното състояние / 152

ЧАСТ II

СПЕЦИФИКИ НА КЛИНИКО-ПСИХОЛОГИЧНАТА ЕКСПЕРТИЗА В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС / 154

Глава 7. Специфика на съдебнопсихологичните експертизи при различни категории подекспертни лица и нива на експертна сложност / 154

7.1. Особености на експертното освидетелстване при различни възрастови групи / 156

7.1.1. Експертиза на пълнолетни лица / 157

7.1.2. Експертиза на непълнолетни лица / 162

7.1.3. Експертиза на малолетни лица / 172

7.2. Нива на експертна сложност в съдебнопсихологичната практика / 186

7.2.1. Първо ниво: Диференциалнодиагностични експертизи / 187

7.2.2. Второ ниво: Комплексна оценка на личността и психичното функциониране / 192

7.2.3. Трето ниво: Високоспециализирани и реконструктивни експертизи / 228

7.2.4. Обобщения, изводи и препоръки / 316

БИБЛИОГРАФИЯ / 320