| Автор | Румен Даскалов |
- Наличност: ДА
- Корица: мека
- Тегло: 0.70кг
- Размери: 16.00см x 23.00см
- Страници: 614
- Година: 2024
- ISBN: 978–954-07-5912-8
This offer ends in:
Проф. Румен Даскалов е завършил Софийския университет, специалност „История“ със специализация „Теория и история на културата“ (1984). Защитава дисертация по социологията на Макс Вебер (1988), като превежда и част от неговия капитален труд „Стопанство и общество“. От 2006 г. е доктор на науките, а от 2008 – професор. Преподавал е в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Централноевропейския университет в Будапеща, Нов български университет и като гост-професор в университета Бъркли – Калифорния. Носител е на редица престижни стипендии, а през 2009–2014 г. ръководи проекта „Преплетени Балкани“ към Европейския изследователски съвет. Понастоящем ръководи проекта „Балкански историографски войни“ към Фонда за научни изследвания.
Румен Даскалов е автор на единадесет книги, съставител е на шест и е публикувал около седемдесет статии. Сред неговите трудове са: „Въведение в социологията на Макс Вебер“ (1993); „Между Изтока и Запада. Български културни дилеми“ (1998); „Как се мисли Българското възраждане“ (2002); „Българското общество, 1878–1939“, т. 1–2 (2005); „От Стамболов до Живков“ (2009); „Големите разкази за Българското средновековие“ (2018) и др.
Съдържание
Въведение
ПОДХОДИ КЪМ ИСТОРИОГРАФСКИТЕ СПОРОВЕ.......7
Глава 1
СРЪБСКО-БЪЛГАРСКИ ИСТОРИОГРАФСКИ СПОРОВЕ ДО ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА.....35
Предмет и начало на споровeте .......35
Първи научни теории за Самуиловата държава .....39
Публицисти, пропагандисти, учебници.....61
Сръбската историографска атака: Стоян Новакович и Божидар Прокич.....78
Българската реакция.....102
Модифицирани български теории за Западното българско царство......113
Нов рунд в спора: Анастасиевич и Мутафчиев.....134
Опит за рекапитулация.........144
В търсене на български исторически права върху Македония и включването ѝ в българския национален разказ....154
В търсене на сръбски исторически права върху Македония и включването ѝ в сръбския национален разказ......180
Глава 2
БЪЛГАРО-СРЪБСКИ ИСТОРИОГРАФСКИ СПОРОВЕ СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА......203
Новият политически и идеологически контекст ........203
Догматично марксическите истории и идеологически схватки.....209
Югославянската перспектива: Острогорски, Джурджев, Графенауер.....224
Прегрупиране в българската историография: отхвърляне на идеята за Западна българска държава......241
Коментариите на Ферлуга във „Византийски извори“ и българската реакция......254
Повратът на българската комунистическа историография към национализъм.......266
Отново българските исторически права върху Македония......280
След социализма: Сърджан Пириватрич за Самуиловата държава и българската реакция.....293
Българската историография за Самуиловата държава след 1989 г.....325
В заключение към сръбско-българските спорове......348
Глава 3
БЪЛГАРО-МАКЕДОНСКИ ПОЛЕМИКИ ЗА СРЕДНОВЕКОВИЕТО...............355
Въвеждане в институционалния контекст....357
Начало на македонския национален разказ: ранни македонски автори.....359
Спорът през 1966 г. около 1050-годишнината от смъртта на Климент Охридски и българската официозна позиция от 1968 г. ....370
Македонските склавинии и тяхното покоряване.....387
Християнизация и писменост на македонските славяни.......399
Богомилството........426
Самуиловата държава.......439
Произход на Охридската архиепископия и съществуване под византийска власт........454
Феодалните владетели Хръс и Стрез. Под сръбска власт и до падането под османска власт......461
Българският етногенезис и Македония: Ангелов, Литаврин.....470
Македонският етногенезис и континуитет: Ристовски, Антоляк, Панов, Ташковски.....499
Полемиките след създаването на независима македонска държава (1991 г.)......534
Опит за обобщение......556
КАТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, ДОКОЛКОТО МОЖЕ ДА СЕ ЗАКЛЮЧИ НЕЩО ......563
БИБЛИОГРАФИЯ ....584
Извори.....584
Научни трудове ....585
