Институции на достъпа

Във фокуса на внимание са тенденциите за ефективно комуникиране на артефакти и съдържания с различна функция и тематика чрез прилагането на авангардните технологии и сугестивния потенциал на специалните събития като пиар инструментариум.

В първото монографично изследване на Христина Христова – „Пиар комуникация в институциите на достъпа (музеи и галерии)“ - музеите и галериите се разглеждат като „центрове на духовни преживявания“ (Копринаров) и отворени територии за иновативни идеи и ефективни модели за комуникиране с целевите публики и отделните посетители, за популяризиране на историческото наследство и за представяне на ценностите и феномените на съвременната култура.

Във второто монографично изследване на Андреана Ефтимова – „Достъпен език и културен мениджмънт“ - се акцентира върху конкретните езикови стратегии за гарантиране на лесно намиране на информация и безпроблемно разбиране на съдържание, разпространявано от културните институти на достъпа.

СЪДЪРЖАНИЕ

Пиар комуникация в институциите на достъпа (музеи и галерии)

Христина Христова

Уводни думи / 11

Специфики на пиар комуникацията в динамичните условия

на цифровите технологии / 13

Типологизации на културните институции / 31

Музеите и галериите като институции на достъпа / 32

Музеи / 33

Галерии / 48

Аспекти на пиар комуникацията в институциите на достъпа / 55

Собствени медии и стратегически подходи в комуникирането на културното наследство. Приносът на авангардните технологии / 55

Специалните събития като пиар инструментариум / 71

Културните институции на достъпа и „третите места“ / 89

Обобщение / 102

Достъпен език и културен мениджмънт

Андреана Ефтимова

Уводни думи / 113

Моделиране на езиков вариант за достъпна комуникация / 117

Контекст на развитие на идеята за достъпен език / 118

Проблеми пред лингвистичното моделиране с цел достъпност на речта / 118

Езикови разновидности или регистри? / 119

Достъпен език (ДЕ) и лесен език (ЛЕ) в контекста на другите езикови разновидности / 122

Стандарти за достъпна комуникация в документи на български медии, информационни агенции и институции / 126

Приспособяване на речта – принципи и приложението им в ръководства за писане / 127

Комуникативни практики на институции и компании с гражданите: езикови препятствия / 132

Дискусия / 135

Нагласи към приспособяването на езика за нуждите на публичната комуникация / 136

Анкета за нагласите към опростяването на езика във връзка с комуникацията на медиите и институциите с гражданите / 136

Анализ на отношението на гражданите към прилагането на достъпен език в публичната комуникация / 137

Анализ на сблъсъка на традиционни и модерни европейски ценности в българското общество, повдигнати от инициативата за достъпен език / 143

Дискусия / 147

Достъпната комуникация на културните институции с гражданите: образователен потенциал на една изложба / 148

Текстовете в изложбените зали / 148

Типология на етикетите / 151

Текстовете като инструмент за достъпна комуникация / 152

Методика на изследването / 153

Диалогът с експозицията: резултати от проучването / 154

Съпоставителен анализ на интерпретативните и диалогичните етикети / 162

Тематични карти и композиционна схема на текстовете / 164

Дискусия / 167

Очаквания на гражданите към комуникацията с културните институции / 168

Нагласи към структурата на съдържанието и информационния товар на етикетите / 171

Съпоставка на изходна (репрезентативна) информация с интерпретативните и диалогичните етикети / 172

Дискусия / 184

Асиметричната комуникация като основа за конструиране на достъпен езиков вариант / 185

Речеви стратегии за опростяване на езика / 185

Симплификации на речта с оглед на детето като непълноценен комуникант / 186

Детската реч като модел за езиково адаптиране в институциите на достъпа / 187

Брошури, пътеводители и други материали на културните институти / 188

Експозиционни етикети, написани от деца / 195

Оригинални подходи за ангажиране на посетители / 199

Дискусия / 203

Обобщение / 204

Приложение / 207

Библиография / 208