Философията на Пътя в Древен Китай. Мъдрецът и Дао в "Джуандзъ"

Темата за Пътя на мъдреца стои в центъра на философските дискусии в Китай от V до II в. пр. н.е. Главна причина за това е поведеният от конфуцианците дебат относно човещината (дали хората са добри по рождение или не). Даоистката постановка на проблема за вродените характеристики на човека се развива като контрапункт спрямо конфуцианския хуманистичен модел. Новаторският подход на Джуандзъ дава възможност за трансформация на традиционната трактовка на човешката природа чрез въвеждане на понятието дзъжан. Откритите при анализа на ранните даоистки източници антропологически понятия стоят в основата на възгледа на Джуандзъ за същинския, осъществен човек. Изграждането на завършена концепция за цялостния човек е съгласувано с трите фази на Пътяв „Джуандзъ“: пътуване – преобразуване – пребиваване в Дао. С извеждането на триединната антропологическа структура се демонстрира, че ранният даоизъм е базисно учение за човека и пътищата за пълноценното му осъществяване. Разглежданата проблематика е доразвита в Спора за характера и таланта от времето на Шестте династии (III – VI в.), който ще бъде обект на изследване в продължението на тази книга.