Енергетика и индустрия: Ресурси, пазари и конкурентоспособност

Книгата изследва как енергийните ресурси, инфраструктурата, пазарите и институциите се превръщат – или не успяват да се превърнат – в конкурентно предимство за индустрията. Тя проследява връзката между енергийната сигурност, либерализацията, декарбонизацията и индустриалната политика и предлага концепция за енергийно-индустриална конкурентоспособност, основана на три последователни равнища: ресурсна основа, пазарно-институционално преобразуване и индустриален резултат. Специално внимание е отделено на България и на конкретни казуси от енергоинтензивната индустрия, критичните суровини, улавянето и съхранението на въглерод, възобновяемата енергия и батерийните системи.

Атанас Георгиев е преподавател и изследовател в областта на енергийните пазари, регулирането и индустриалната конкурентоспособност. От 2019 г. е декан на Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където е ръководил катедра „Икономика и управление по отрасли“, учебно-научната лаборатория Net-Zero Lab и магистърски програми за енергийни пазари и ядрена енергетика. Автор е на книгите „Регулирани услуги, пазари и ценообразуване“ (2014), „Икономика на енергийните ресурси“ (2016) и „Независимост на енергийния регулатор в България. Нова перспектива десет години по-късно“ (2026), както и на над 40 научни публикации. Той е заместник-член на Управителния съвет на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER), независим член на Надзорния съвет на „УниКредит Булбанк“ и заместник-председател на Съвета по иновации към БТПП. Участвал е в управлението на Индустриален клъстер „Електромобили“ и на Националния комитет на България в Световния енергиен съвет. Има дългогодишен практически опит в енергийния сектор като консултант и лектор в областта на преструктурирането, енергийните пазари и регулирането. Бил е част от екипа на контролиращия управител по дело AT.39767 BEH Electricity на Европейската комисия и е участвал в проекти за преструктуриране на електроразпределителни компании. Издател и главен редактор е на специализираното списание „Ютилитис“.

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор /9

От автора /11

Въведение /13

Глава 1. Енергийни ресурси и индустриална конкурентоспособност /19

1.1. Енергийни ресурси и енергийни баланси /19

1.2. Енергийна зависимост и енергийна независимост /27

1.3. Енергетика, енергийна ефективност и индустрия /34

1.4. Ресурсна осигуреност и ресурсно предимство /43

Глава 2. Енергийни пазари, цени и регулиране /47

2.1. От естествения монопол към либерализирания пазар /47

2.2. Цени, договори и индустриални разходи /52

2.3. Регулаторни институции и заинтересовани страни /62

2.4. Индустрията като двигател на либерализацията, търговията и инвестициите /65

Глава 3. Енергийна сигурност и регионални пазари /77

3.1. Зависимост, независимост и енергийна сигурност /77

3.2. Диверсификацията като системен процес /81

3.3. Енергийната сигурност като системно предимство /83

3.4. Енергийна инфраструктура и регионална интеграция /86

3.5. Енергийната сигурност като условие за индустриална устойчивост /91

Глава 4. Либерализация, децентрализация и нови участници /97

4.1. От либерализация към „Либерализация 2.0“ /97

4.2. ВЕИ и просюмърство /104

4.3. Водород и индустрия /111

4.4. Енергийни услуги, данни и изкуствен интелект /115

Глава 5. Европейски енергийни политики и индустриална трансформация /117

5.1. Енергийният съюз и европейският пазарен модел /117

5.2. Климатична политика и индустриална конкурентоспособност /122

5.3. Нетно нулева индустрия и глобална конкуренция /129

5.4. Глобалната надпревара за нетно нулевата индустрия /134

Глава 6. Модел на енергийно-индустриалната конкурентоспособност /143

6.1. Енергийно-индустриална конкурентоспособност /143

6.2. Тристепенен модел на енергийно-индустриалната конкурентоспособност /147

6.3. Три траектории на енергийно-индустриалната трансформация /150

6.3.1. Конкурентна трансформация /151

6.3.2. Субсидирана адаптация /154

6.3.3. Деиндустриализираща декарбонизация /155

Глава 7. Енергийно-индустриалната трансформация в България – приложение на модела /159

7.1. Развитие на добива на критични суровини /159

7.2. Трансформация на химическата индустрия /162

7.3. Проектът ANRAV – преконфигуриране /164

7.4. Конкурентна трансформация на „Аурубис България“ /167

7.5. Батериите – от системна гъвкавост към индустриална възможност /170

Заключение /175

Литература /181

Списък на фигурите /195

Списък на таблиците /196