Настоящото изследване е поглед върху марксист­ко-ленинската интерпретация на старата тема за преобразяването на „ветхия човек“ в „нов“, полу­чила възможност за практическо приложение в ред европейски държави след Втората световна война.

Ключово понятие тук се явява идеологията, коя­то има за цел създаването и налагането на нов Разказ за действителността. Това предполага съ­средоточаване на изследователското внимание пре­ди всичко върху езика (предмет на изследване са почти 4000 текстови единици от различни жанро­ве, публикувани във в. „Работническо дело“ между 20 септември 1944 г. и 2 април 1956 г.), като назо­ваващ човека и света, а после и върху механизмите за „производство на реалност“ чрез пропагандата и социализацията на хората в новите ценности. Пе­риодът, върху който се съсредоточава внимание­то, е наситеното с фундаментални промени и ви­сок идеологически патос време на Началото. Той е ясно отграничен от две събития – 9 септември и Априлския пленум, които поставят недвусмислена граница между „преди“ и „сега“ и отричат каквато и да било приемственост между настоящето и ми­налото („буржоазното“ и „култа към личността“).