- Наличност: ДА
- Корица: твърда
- Тегло: 0.60кг
- Размери: 29.00см x 21.00см
- Страници: 116
- Година: 2024
- ISBN: 978-954-07-5980-7
This offer ends in:
Професията охранител се появява още в Античността. В Късното средновековие в Европа се налага френският модел на охрана и осигуряване на сигурността на коронованите особи и членовете на техните семейства. Монарсите разполагат със свои лични гвардейски или лейбгвардейски части (от нем. Leib - тяло, и лат. guardia - защита, охрана), чието предназначение е охраната на личността и на местата, в които пребивава държавният глава. Лейбгвардейските части имат специален статут, знаме и униформа, задължително носещи символите на владетеля. Този модел се запазва и в новото време. На Балканите съществува т.нар. Институт на телохранителите, или „гавази“, които охраняват посланици, консули, владици, частни лица.
В Първата (681-1018) и Втората (1185-1396) българска държава хановете и царете имат своя лична дружина, начело с кавхан и протокелиот, които отговарят за безопасността на владетеля и за сигурността на престола. Тези служби, както и паметта за тях, изчезват с падането на България под османска власт в края на XIV в.
Българските служби за охрана са възкресени с възстановяването на българската държавност през 1879 г. и вече имат свое 145-годишно битие. По дефиниция дейността им е невидима и ненатрапчива, лишена от публичност и показност. Затова тяхната история, организация и функциониране остават скрити и в значителна степен непознати за обществото.
Настоящото издание си поставя за цел да запълни тази празнота, да повдигне завесата и да представи 145-годишната история на българските служби за охрана в документи и образи.
