ЕВОЛЮЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ IV – IX ВЕК

Проф. д.и.н. Цветелин Степанов е преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (Философски факултет, катедра „История и теория на културата“) от 1994 г. В полето на неговите научни интереси попадат теми като власт, манталитети, другост, очакването на Края на света, религии, а географският обхват включва България, Византия, Западна Европа, т.нар. степна империя, народите на Кавказ. Автор е на монографиите „Власт и авторитет в ранносредновековна България“ (София, 1999), „Българите и степната империя през Ранното средновековие: проблемът за Другите“ (София, 2005), „The Bulgars and the Steppe Empire in the Early Middle Ages: The Problem of the ‘Others’“ (Leiden-Boston, 2010), „В очакване на Края: европейски измерения, ок. 950 – ок. 1200 г.“ (София, 2016), „Религии в езическа България (Историографски подходи 1980–2015 г.)“ (София, 2017), „Vallások a pogány Bulgáriában. Historiográfi ai megközelítések 1980 és 2015 között“ (Budapest, 2019), „Waiting for the End of the World: European Dimensions, 950–1200“ (Leiden-Boston, 2020).

Вместо понятия като „военна демокрация“ и „военноплеменен съюз“ в тази книга читателят ще срещне термините „вождество“, „ранна“ и „варварска“ държава (със съответните им подразделения), които описват много по-адекватно еволюцията на българската държавност от IV до края на IX век. Един модерен разказ, който не само комбинира най-новите достижения на историческата наука и антропологията, но обещава „разходка“ и сред държавността на аварите, хазарите и франките. Този контекстуализиращ разказ подпомага очертаването на една по-ясна картина на реалното място на българите и тяхната държава в епохата на Ранното средновековие.

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД .................................................................................................................................. 11

Глава I. Теоретични рамки ............................................................................................ 23

I.1. Чийфдъм/вождество . .............................................................................................. 26

I.2. Ранна държава ......................................................................................................... 32

I.2.1. Достиженията на т.нар. Виенска школа . ............................................................. 40

I.3. Номадска конфедерация/степна империя ............................................................ 44

Глава II. Българската държавност от IV до края на IX век:

еволюция на типовете държава ............................................................................. 55

II.1. Епохата на чийфдъма/вождеството ....................................................................55

II.2. „Стара Велика/Голяма България“ на Кубрат: от чийфдъма

към „зачатъчната“ ранна държава ....................................................................... 64

II.2.1. Наследяването на властта в Кубратова България и традициите

на „степната империя“ ........................................................................................... 72

II.3. Дунавска България до края на VIII в.:

от „зачатъчна“ към „зряла“ ранна държава ........................................................ 82

II.4. България през първата половина на IX в.:

„зрялата“ ранна държава ...................................................................................... 88

II.4.1. Еволюция на титлата на българския владетел (822–864 г.) ............................ 97

II.4.2. Българи vs ромеи, уйгури vs китайци, или за договорите с уседнали

цивилизации .......................................................................................................... 124

II.4.3. Други елементи на „зрялата“ ранна държава ................................................. 133

II.5. България през втората половина на IX век: „варварската“ държава .............. 140

Глава III. Разширяване на контекстите: съпоставки с Авария, Хазария и

Франкската държава ............................................................................................... 161

III.1. Аварите през VI–IX век: проблеми на властта, управлението и

репрезентациите, релевантни към въпроса за типа държавност .................... 164

III. 2. Хазария от средата на VII до средата на X в.: проблеми на властта,

управлението и репрезентациите, релевантни към въпроса за типа

държавност ...........................................................................................................190

III.2.1. От „степна империя“ към „ранна държава“:

случаите с Дунавска България и Хазария (религиозни аспекти) .................. 224

III.2.2. Генеалогии и митологични стратегии в ранносредновековна България

и Хазария ............................................................................................................... 232

III.2.3. Сакралната „царска“ власт и държавността у българите и хазарите ......... 242

III.3. Imitatio imperii Romanorum (et Christianorum): имперска символика при

дунавски българи и франки в началото на IX век ............................................ 253

ЗАКЛЮЧЕНИЕ .............................................................................................................. 267

SUMMARY ..................................................................................................................... 273

БИБЛИОГРАФИЯ ....................................................................................................... 279