УЧЕБНИК ПО ФИЗИКАЛНА И РЕХАБИЛИТАЦИОННА МЕДИЦИНА. Част 2

Доц. д-р Искра Такева, д.м., е специалист по физикална и рехабилитационна медицина. Завършва медицина в Медицинския университет – гр. София. През 1998 г. започва професионалния си път като лекар в Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина на УМБАЛ „Св. Анна“. През 2014 г. работи в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина на МБАЛ „Доверие“ – гр. София. От 2015 г. е началник на Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина в УМБАЛ „Лозенец“.

Втората част на учебника по физикална и рехабилитационна медицина представлява естествено продължение на първата. Обхваща останалите раздели от общата част на специалността. Структуриран е в шест раздела, които съдържат шестнадесет глави.

Първи раздел разглежда естествените фактори за лечение във физикалната и рехабилитационна медицина и е структуриран в пет глави. Лечението с водата е известно като хидротерапия. Познаването на физичните свойства, с които въздейства върху човешкия организъм, е основна предпоставка за успеха на лечението. Разгледани са елементите на водолечебната доза, видовете водолечебни процедури и комбинирането им с лекарствени вещества, билки, газове и други терапевтични модалности.

Специфичен балнеотерапевтичен метод е пелоидотерапията, която обхваща трета глава. В четвърта глава се разискват понятията време и климат, основните климатични фактори, групирани в комплекси, използвани за климатотерапия. Познаването на сложните адаптивни реакции на човешкия организъм към климатичния стрес и методите на дозиране е в основата на този вид терапия. Представени са биоклиматичните зони и някои курорти в България.

Пета глава е отделена за аеройонотерапията, при която върху човешкия организъм се въздейства с натоварени с електричен заряд газови молекули (аеройони) или газови и водни молекули (хидроаеройони), в повечето случаи в естествени условия.

Втори раздел включва лечението чрез движение – кинезитерапията, която е един от най-широко прилаганите аспекти на медицинската рехабилитация. В глава шеста са представени средствата на активната кинезитерапия – физическите упражнения, класификацията и дозирането им. Разгледани са основните видове процедури по кинезитерапия. Познаването на биохимията на физическите упражнения и физиологичните им ефекти върху човешкия организъм дава възможност за правилен подбор и компетентното им прилагане. В осма глава са застъпени различните техники и методи на кинезитерапията.

Дихателната рехабилитация е обсъдена в отделна девета глава. Освен че намира приложение при заболявания на дихателната система, представлява неделима част от всяка кинезитерапевтична програма. Аерозолотерапията има специфично въздействие върху дихателната система, затова е намерила място в тази глава.

Трети раздел включва терапевтичния масаж и пневматичната компресия. Механизмът на действие и физиологичните ефекти, използваните основни масажни похвати, рефлекторно-сегментарният, мануалният лимфен и спортният масаж, както и някои специфични масажни техники, са обхванати в десета глава. Глава единадесета е посветена на пневматичната компресионна терапия, която е вид апаратен масаж, намиращ приложение при рехабилитацията на редица ортопедични заболявания.

Раздел четвърти запознава читателя с механотерапията и екстензионната терапия. Използването на различни устройства за осъществяване на движение в една или повече стави с контролирана скорост и в определен обем има своите цели, предимства и възможности. Екстензионната терапия е гъвкава модалност с голям брой варианти. Познаването и прилагането им след допълнително обучение може да бъде полезен инструмент в рехабилитационната практика.

Мануалната медицина се обособи като клон на физикалната и рехабилитационна медицина. Тя включва мануална диагностика, различни терапевтични техники на мобилизация, тракция и манипулация. Само някои основни положения са представени в раздел пети.

В раздел шести, глава петнадесета се разглеждат различните методи за биологична обратна връзка, които в рехабилитационната практика са насочени предимно към мускулно преобучение (реедукация), мускулна релаксация и управление на болката.

В последната, шестнадесета глава освен различните видове профилактика и закаляването като вид първична физиопрофилактика, специално място е отделено на телерехабилитацията като носещ реални ползи социален феномен. Особено след COVID-19 пандемията предоставянето на здравни услуги чрез дистанционни телекомуникации се оказа подходяща и осъществима стратегия. И в нашата страна телерехабилитацията предстои да бъде включена в стандарта на специалността „Физикална и рехабилитационна медицина“.