ДВИЖЕНИЕ И ЕНЕРГИЯ В ДЕБАТА ЗА ВЕЧНОСТТА НА СВЕТА МЕЖДУ ЙОАН ФИЛОПОН И ПРОКЪЛ

Убедеността, че светът има начало на своето битие, че не е съвечен на Твореца и че съществува фундаментално различие между Творец и творение, е отличителна черта на християнското богословие. За разлика от елинските философи, християнските богослови изхождат от начало, което е абсолютно трансцендентно спрямо света. Неоплатоническото свръхсъщностно и свръхбитийно Единно представлява върховната пълнота на битието на биващото, поради което Единното, от една страна, стои над битието, но от друга страна, принципно не съдържа в себе си нищо повече от това, което вече се е реализирало в творението. Всъщност християнските богослови осъществяват метафизически „скок“ спрямо неоплатоническото учение за свръхбитийността на първия принцип, дефинираи???? ки абсолютната другост на Твореца спрямо сътвореното и обособяваи???? ки безусловно разграничението между Творец и творение. Приемането на абсолютната трансцендентност на Бога спрямо света в християнското богословие води до един много интересен извод: съществуването на света е, както казва протойерей???? Георги Флоровски, „чиста и абсолютна случайност“. Ако предвечното раждане на Сина от Отца е по природа и съдържа в себе си идеята за някакъв тип природна необходимост, то сътворението на света е изцяло свободен и волеви акт. Според консенсусното мнение, споделяно от богословите и философите през византийския период, никаква външна или вътрешна необходимост не е провокирала творческото дело на Бога, поради което Бог е можел и изобщо да не сътвори света, като това по никакъв начин не би умалило Неговото безпределно съвършенство. Ето така виждаме, че Бог не е обезателно Бог Създател, т.е. че не е Творец по природа, тоест по природна необходимост, а по воля. Творческото дело на Бога не е необходимо дори и за да възпълни съвършенството на Божествената любов. Божият замисъл за света, разбира се, е вечен, но от това не следва, че този промисъл е и съприсъщен на Бога. Идеята за света има своето основание не в съществото, а във волята Божия. Бог, по думите на Флоровски, не толкова има, колкото измисля идеята за творението. Това концептуално разминаване между християнското богословие и езическия неоплатонизъм е давало повод за критика и от двете страни.

Представеният от автора текст се занимава именно с един такъв конкретен случаи???? на (задочен) спор между езичника Прокъл и християнина  Ѝоан Филопон. Инициатор на спора е Прокъл, който през пети век написва съчинение, съставено от 18 аргумента, защитаващи вечността на света. Век по-късно Йоан Филопон написва опровержение на тези аргументи един по един. Предмет на нашето изследване е четвъртият аргумент, където се обговаря представената в началото на изложението фундаментална разлика между елинските и християнските философи. Въпросът за дистинкцията между движение и енергия заема централното място в четвъртия аргумент, защото именно чрез това разграничение се прокарва разделителната линия между езическата неоплатоническа концепция за прошествието и християнската концепция за сътворение по избор и свободна воля.

Съдържание

Въведение / 7

Основна теза / 12

Цели и задачи / 13

Общ преглед на четвъртия аргумент / 14

Александрия и Атина / 16

Кратка биография на Йоан Филопон /17

Тезата на Koenraad Verrycken за интелектуалното развитие на Йоан Филопон / 19

1. Аристотеловото разграничение движение – енергия / 25

2. Аристотеловото определение за движението / 29

3. Аристотеловото разграничение възможност–действителност / 33

4. Метафизиката на Прокъл / 37

Глава първа. Четвъртият аргумент

Доказателството на Прокъл / 39

Доказателството на Филопон / 44

Осъществяването на творческата способност на Бога като непосредствена актуализация / 48

Двата вида преход от възможност към действителност / 49

Филопон и трета книга „Физика“ / 50

Филопон върху De Anima II.5 / 53

Съществуването във възможност като несъвършенство / 56

Сътворение „по воля“ срещу сътворение „по природа“. Вечните творчески логоси / 58

Аргументът От бъдещото битие на бъдещите неща / 63

Конститутивните за природата свои???? ства / 65

Първа причина и вторични причини / 69

Светът като „вечно възникващото“ / 76

Заключение / 84

Глава втора. Движението

Определението на Аристотел за движението / 87

Движението във философията на Филопон / 92

Критиката на Плотин върху Аристотеловото разграничение между движение и енергия / 105

Физическото движение във философията на Прокъл / 106

Неподвижното движение в метафизиката на Прокъл / 111

Аристотеловото учение за душата като ентелехия или ейдос на тялото и като същност, отделима от тялото / 117

Движение, енергия и деятелността на душата / 120 

Глава трета. Двата прехода от възможност към действителност

Мотивацията на Аристотел да изключи изменението от съвършената активност/актуалност / 132

Понятията възможност и деи???? ствителност при Аристотел / 133

Двата вида преход от възможност към действителност при Аристотел / 135

Непосредственост и „сбраност“ при втория тип преход от възможност към действителност / 149

Двата вида актуализация при Аристотел и връзката им с учението на Плотин за двете енергии / 152

Съществуването „във възможност“ като несъвършенство / 156

Онтологическият приоритет на деи???? ствителността пред възможността при Аристотел / 159

Волева и неволева актуализация при Прокъл / 162

Двата прехода от възможност към действителност при Прокъл / 164

По-близка и по-далечна причина във философията на Аристотел и неоплатонизма / 166

Заключение / 170

Приложение – превод на четвъртия аргумент / 173

Съдържание на опровержението на четвъртото слово / 174

Опровержение на четвъртия аргумент / 175

Използвана литература / 204