Догматическите формулировки на седемте вселенски събора

Епохата на вселенските събори винаги е предизвиквала и привличала вниманието на богословски мислещите хора. Затова и литературата по тази тема е огромна. Но в нашата българска богословска книжнина все още няма цялостно изследване на вселенските събори. Предлаганият тук скромен труд няма претенции за изчерпателност. Той не включва каноническата дейност на вселенските събори, а, както показва заглавието му, акцентира върху тяхната догматическа дейност, която всъщност е най-важната. Историческата страна е засегната дотолкова, доколкото да хвърли светлина по един или друг догматически въпрос, да даде информация за свикването и провеждането на съборите, особено на вселенските.
Първите векове отнасят човешката мисъл в тъмните катакомби, сочат кървавите арени и свидетелстват неподкупно за безпримерното себеотречение на Христовите последователи. Следващите векове пък разкриват творческата дейност на християнския гений в борбата му срещу еретическите учения. В продължителната и упорита борба срещу ариани, духоборци, савелиани, аполинариани, несториани и монофизити Църквата разкрила и формулирала учението си за трите Лица на Св. Троица, за божествената и човешката природа на Иисус Христос, за духовно-благодатния живот, за възкресяването на умрелите и за вечния живот. Догматическа формулировка на това свое учение тя дала на първите четири вселенски събори. На следващите два - Шестият и Седмият вселенски събори (Петият не се е занимавал с изработване на вероопределение) - е дефинирано християнското учение за двете воли и двете действия в Иисус Христос против монотелитите, и за почитта към иконите - против иконоборците.
Догматическата дейност на Църквата през епохата на вселенските събори е изключително богата и разностранна. Задачата, която си поставям за разрешение на следващите страници, е по-ограничена: ще се опитам да разгледам главно въпросите за троичността на Бога и за богочовешката същност на Иисус Христос; ще разгледам също връзката между Боговъплъщението и иконопочитанието. Тези догмати заемат централно място в системата от верови истини. От тяхното правилно разрешение зависи и правилното ни отношение към Бога и към личността на Иисус Христос, а оттук - и към цялото християнство. От догматическата дейност на първите два вселенски събора ще разгледам предимно това, което има отношение към троичността на Бога и къмбожествената природа ма второто Лице па Св. Троица; от дейността на Третия и Четвъртия - тона, което се отнася към човешката природа на Иисус Христос и начина на съединение на двете Му природи; от Шестия - двете воли и действия па Иисус Христос, и от Седмия - почитта към светите икони.
Тези въпроси не могат да бъдат разгледани и проучени изолирано от историческите условия и догматическите борби в онази епоха, които са оказали решаващо влияние за правилното им решение. Това обс тоятелство налага да се разгледат и подложат на преценка възгледите на отделни лица и богословски партии (православни и еретически), а също така и догматическата дейност на някои поместни събори. Сметнах за необходимо да дам кратки сведения за живота и учението на Павел Самосатски, Лукиан и Арий, за да се види как и къде се е зародило арианството, което било причина за последвалите продължителни и упорити борби. Приблизително подобна е картината и през периода на по-късните вселенски събори, които тук също са предмет на разглеждане. Не е без значение да се знае и това, че някои западни учени отричат произхода на Символа на вярата от първите два вселенски събора, поради което засягам отчасти и този въпрос, който за нас, православните, е от съществено значение.
Настоящият труд включва и дисертацията ми, която защитих на 20 юни 1955 г. като аспирант при Катедрата по догматическо богословие с патрология и история и анализ на инославните изповедания. При подготовката й за печат съм внесъл съществени допълнения и съм се съобразил с критичните бележки, направени от уважаемите рецензенти - покойните мои учители и наставници във вярата проф. д-р Д. Дюлгеров и проф. д-р Ил. Цоневски, чиито приемник по катедра съм. На тях двамата засвидетелствам и писмено моята синовна обич и признателност.