Книгата съдържа капиталния труд на покойния палеославист Петър Илчев за първата българска азбука като уникален социокултурен феномен, плод на филологическия гений на свети Кирил-Константин Философ, доразвит от неговите старобългарски следовници. Макар и написан преди 1978 г. и дълго време смятан за изгубен, този труд не е изгубил своята актуалност и днес и представя своя автор като изключителен филолог, палеограф и лингвист, тънък познавач на глаголическото писмо, неговото развитие и разпространение. Петър Илчев пръв прилага комплексен подход към глаголицата като отделна семиотична система със своя синтагматика и парадигматика, което извежда познанията ни за първата българска азбука на ново по-високо равнище и слага край на търсенията на произхода й в различни графични системи, познати в Средиземноморския басейн.