В монографията е разгледана социалната роля на пресата като политически посредник по време на избори в контекста на проведените в България и Чехия президентски кампании (2006–2008). Съпоставката на медийните рефлексии на изследваните издания в изборния период (българските в. “Стандарт” и сп. “Тема” и чешките в. ”Хосподаржске новини” и сп. “Тиден”) показва поредица от аналогии в представения наратив за политическата надпревара, в използваните журналистически похвати за създаването му въпреки различните комуникативни казуси и национални специфики. Това поставя в центъра на изследването въпроса за медиите в политиката, за взаимоотношенията между медиите и властта, както и за властта на медиите, способни „да даряват или отнемат политическо битие”.