ПРЕпреводът – теории и практики

Книгата е пос­ветена на препревеждането като трайно и динамично явление в историята на литературния превод и културния обмен. В нейната първа част се прави опит за картографиране на из­следванията по тази тема. Засягат се въпроси, свързани с де­финирането на препревода, с мотивите за създаването на нови преводи на вече превеждани литературни текстове, с езико­вите и извънезиковите фактори, които влияят върху избора на творби за препревод, с интертекстуалните релации между поредица от преводи на един и същ оригинал. Тези аспекти се илюстрират с примери от международната и българската пре­водаческа практика с акцент върху превода на художествени произведения на и от немски език. Във втората част изведеният комплексен методологически модел за проучване на историята на превода на една литературна твор­ба в приемащата култура е приложен при съпоставителното разглеждане на трите български превода на разказа на Франц Кафка Die Verwandlung. Анализът отчита широкия контекст на световната и българската преводна рецепция на автора, инди­видуалните профили на тримата преводачи – Димитър Стоев­ски, Венцеслав Константинов, Любомир Илиев, релевантните за превода езикови и стилистични особености на творбата, как­то и рецептивни реакции спрямо различните ѝ преводни версии. Книгата предлага задълбочен поглед към препревода с неговите социокултурни, властови, личностни, езикови измерения и е на­сочена както към специалисти в областта на преводознанието, така и към читатели с интерес към превода, литературните и културните взаимодействия.