Amoretti

Наричан от съвременниците си „принцът на поетите“, Едмънд Спенсър (1552-1599 г.) е известен със своята епична поема „Кралицата на феите“, монументална възхвала на кралица Елизабет I със средствата на издържано в духа на средновековния рицарски романс нравствено алегоризиране. Типичният Спенсъров език е е целенасочено архаичен, напомнящ „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър, когото Спенсър счита за свой учител. В „Кралицата на феите“ Спенсър използва специфичната Спенсърова строфа, съставена от осем стиха в петостъпен ямб и заключителен стих в ямбически  хекзаметър.

Посветена на бъдещата съпруга на поета Елизабет Бойл, сонетната поредица Amoretti наподобява тази доведена до съвършенство форма. Нейните сонети са изградени от три чeтиристишия, свързани с общи рими (ababbcbccdcd), и заключителен обобщаващ куплет (ee). В нея Спенсър  диалогизира с утвърдените петраркистки теми и поджанрове, за да преосмисли блестящо традицията по своя неповторим, едновременно изтънчено платонизиращ и забележително сетивен, начин.

Преводът на проф. Евгения Панчева е първото пълно представяне на Amoretti на български език.