ПЕРИФЕРИЯТА: МОДУСИ НА ФУНКЦИОНИРАНЕ И НАЧИНИ НА ИНТЕРПРЕТИРАНЕ

Сборник с доклади от научна конференция с международно участие, проведена в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, 14‒15 ноември 2023 г.

Съдържание

Уводни думи / 13

ПЕРИФЕРИЯ НА ГЕОГРАФИЯТА И ЛИТЕРАТУРАТА

Михаил Неделчев

Как и кога литературното поле на НРБ излъчва истински големите поети от маргиналията на живота, а и кои остават в периферията като признати и непризнати „местни гении“ (Етюд за реалната динамика на литературния живот от късната социалистическа епоха с мемоарни елементи) / 19

Хюсеин Мевсим

За един позабравен глас от периферията на географията и литературата: Борис Марзоханов (1896‒1955) / 30

Татяна Ичевска

Присъдата „учителка в провинцията“ – социално-психологически и литературни ракурси / 51

ВЛАСТ, АДАПТАЦИЯ, АЛТЕРНАТИВА: ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОДХОДИ

Елка Димитрова

Български писатели от периода 1944–1989: репресии и адаптации / 73

Пламен Антов

Власт, глас и съ-гласие: случаят Константин Павлов / 79

Огняна Георгиева-Тенева

Министерството на просвещението като агент на литературното маргинализиране (1944–1949) / 90

Юлия Йорданова-Панчева

Литературата в книгата (Социална критика на литературната медия) / 98

Маргарет Поппетрова

Творчество между властовия императив и (не)възможната адаптация / 132

Росица Чернокожева

Психологически аспекти на адаптацията към лагерния живот на концлагеристите в България / 143

ТЕХНОЛОГИЯ И ИДЕОЛОГИЯ.

ПОГЛЕДИ, УСТРЕМЕНИ НАПРЕД И НАГОРЕ

Марчела Миронова

За съдбата на фантастичните романи от Георги Илиев – забравени или незапомнени / 151

Александра Грозданова

Изкуственото същество и човекът в творческата реалност на Светослав Минков в паралел с Карел Чапек и Йохан Волфганг фон Гьоте (Съпоставителен анализ между „Човекът, който дойде от Америка“, „Р. У. Р.“ и „Фауст“) / 159

Елина Алипиева

Космонавтът и неговите помощници ‒ функции и значения („Когато розите стават звезди“ от Серафим Северняк) / 168

ПЕРИФЕРИЯ‒ЦЕНТЪР:

ГЛОКАЛНИ И ТРАНСФОРМАТИВНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ПРОБЛЕМА

Мария Илчевска

Старият завет във фолклора (Кратък преглед на легендите за сътворението на човека) / 177

Биляна Борисова

Явлението „побългаряване“ – от културна необходимост до литературна екзотика / 194

Емил Димитров

Разгадката на тайната: Мисията на Пенчо Славейков и Мара Белчева в Рим / 203

Фотини Христакуди-Константиниду

Балкански паралели за понятията център и периферия в литературната мисъл от края на XIX и началото на XX в. / 216

Поли Муканова

Функциониране на периферното: „Дигитализация на приписки“ като учебна дисциплина (Теоретични и практически наблюдения) / 224

БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК: МОДУСИ НА ПЕРИФЕРНО СЪЩЕСТВУВАНЕ

Венцеслав Шолце

Лудостта на автономното. Разказът на Симеон Радев „Лудият цигулар“ и културата на българския модернизъм / 239

Юлияна Стоянова

Завист, ревност и братоубийство: каинова проблематика у трима български автори / 250

Йоан Василев

Стефан Руневски: периферният глас от фронта. Поглед към сборника „Барабанен огън“ / 278

Андрея Нанкова

Светът в „Слънцето угаснало“ между антиутопичността и спасението / 293

Виктория Георгиева

Есеистиката на Александър Вутимски ‒ фрагментарният опит на човека от ХХ век / 299

БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК:

УСЛОВИЯ И ИЗБОРИ

Самуил Радилов

Социалистическият реализъм и форматирането на романовия модел на „Илинден“ от Димитър Талев / 311

Филип Проданов

Сблъсъкът между фикционалния свят на Радичков и документалното начало на пътеписа („Неосветените дворове“) / 323

Екатерина Калева

Емблематичната криза на семейството по време на победилия социализъм. Повестта „Червеният автобус“ на Светомир Бабаков / 329

Александър Димитров

Рецептивни противоречия около романа „Калуня-каля“ на Георги Божинов / 340

ПЕРИФЕРИЯ НА ВТОРА СТЕПЕН: ДРАМАТУРГИЧНИЯТ РОД И НЯКОИ НЕГОВИ МАРГИНАЛНИ ТЕКСТОВЕ

Мариета Иванова-Гиргинова, Елизария Рускова

Българската драма в периферията на две идеологически и естетически системи. Наблюдения върху мировата драма „Съдний ден“ на Иван Грозев / 351

Пьотър Мищела

Успех или разочарование? Станислав Пшибишевски в българския театрален живот (1905‒1937) / 362

Виктория Викторова

Владимир Полянов като драматург: в естетическата и политическата периферия / 374

ЛИТЕРАТУРНИЯТ МАРГИНАЛЕН СУБЕКТ: ГЕРОЙ И ТВОРЕЦ

Элеонора Шестакова

«Кривые зеркала» маргинальности в романе Анатолия Мариенгофа «Циники» / 385

Александра Антонова

Людмил Дринов: във и извън архива / 398

Йоанна Йорданова

Творецът – маргинал в социума и център в своя свят: „Балада за Георг Хених“ от Виктор Пасков / 411

Кристина Йорданова

Маргиналният герой в „Естествен роман“ на Георги Господинов / 421

МАРИНИСТИКА И МАРГИНАЛИИ

Мая Горчева

Морето в модерната българска литература ‒ екзотика или/и метафизично питане? / 433

Мартин Колев

За „Сухоземни разсъждения за една моряшка поезия“ на Владимир Василев / 446

Людмила Миндова

Морето, реката и островът в света на лагерната проза / 452

ЖЕНСКОСТТА МЕЖДУ ПЕРИФЕРИЯТА И КАНОНА

Катя Станева

Конструиране на традиции: етикетирането „първа българска поетеса“ (Случаят „Рада Казалийска“) / 461

Преслава Пенева

В периферията на женствеността: Вещицата – на границата между женско и антиженско (Наблюдения върху образи от творби на Йордан Йовков, Димитър Талев и Васил Попов: „Жетварят“, „Преспанските камбани“, „Корените“) / 472

Полина Пенкова

Периферната женственост в ранното творчество на Мария Станкова / 482

За авторите / 491