Изследването е посветено на средствата за изразяване на пасива в юридическия текст на френски език чрез съпоставка с преводните еквиваленти на българския език. Трудът има едновременно теоретичен и приложен характер. Пасивните конструкции в двата езика се осмислят като средство за изразяване на Авторитета. Разработката стъпва на няколко основни принципа, заимствани от съвременните функционални теории.