Отглаголна номинализация в съвременния шведски и норвежки език

Иван Тенев е доктор по скандинавистика (2009), хоноруван (от 2004 г.) и редовен преподавател (от 2016 г.) в едноименната специалност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира в Университета на Осло, Норвегия, през 2002, 2006, 2007 и 2019 г. Научните му интереси са свързани с приложната лингвистика, съпоставителното езикознание, лексикологията, междукултурната комуникация и рецепцията на норвежката литература в България. Преподавателската му работа обхваща курсове по практически норвежки език, лексикология и словообразуване, морфология на норвежкия език, консекутивен превод и методология на научното изследване.

Настоящата монография представлява цялостно изследване, което разглежда в съпоставителен план отглаголната номинализация с помощта на наставките –else и –an/–en в съвременния шведски и норвежки език (писмената норма букмол). Сравняват се формалните, семантичните и стилистичните особености на словообразувателните типове, в които наставките участват, въз основа на вътрешносистемен (за шведски и норвежки поотделно) и междусистемен (съпоставителен) анализ не само на словообразувателните типове, но и на присъщите им ограничения и съответните производни лексеми. Поотделно и в съпоставителен план се разглеждат основни системни закономерности и явления като регулярна многозначност, дифузност на значението, различни видове контекстуално обусловени семантични интерпретации. В обзорен план се проследяват произходът и историческият развой на наставките.

Описват се и се съпоставят и някои продуктивни и непродуктивни словообразувателни типове, конкурентни и комплементарни на деривацията с –else и –an/–en, напр. деривацията с –ande (–ende), –(n)ing, –eri, нулев суфикс и др., заедно със съответните им структурно-формални, семантични и стилистични ограничения. Установяват се основни случаи на симетрия и асиметрия между двата езика и на ниво система (словообразувателен тип), и на ниво лексема. Очертават се приликите и отликите между главните особености, характеризиращи образуването на отглаголни съществителни в шведски и норвежки изобщо. Наблюденията и изводите в монографията могат да се приложат успешно в практическото обучение по скандинавски езици за преодоляване на междуезиковата интерференция, в лексикографската практика и в превода.