Автор | Галина Аврамова |
- Наличност: ДА
- Корица: мека
- Тегло: 0.20кг
- Размери: 14.00см x 21.00см
- Страници: 150
- Година: 2023
- ISBN: 978-619-232-772-9
Настоящото изследване „Образи на войната: Американски и канадски романи за Втората световна война“ от Галина Аврамова разглежда и събира перспективите на някои от най-известните американски и канадски романи, посветени на военната проблематика – „Голите и мъртвите“ от Норман Мейлър, „Параграф 22“ от Джоузеф Хелър, „Кланица 5“ от Кърт Вонегът, „Отбой в полунощ“ от Уилям Уортън и „Английският пациент“ от Майкъл Ондатджи. Обсъжданите творби, макар обединени от обща тематика, се отличават по художествения си подход към нея и внасят своя специфика в нейното осмисляне. Те имат различно нюансирани жанрови характеристики – авантюрни, фантастични, абсурдистки, комични, сатирични, гротескни... и чрез сравнително-аналитичното им проучване тази книга не само обединява множествените образи на войната, но и създава поле на сблъсъци и различни социални, психологически, морални и екзистенциални интерпретации.
Прочитът на петте
избрани романа, „Голите
и мъртвите“
от Норман Мейлър, „Параграф 22“ от Джоузеф Хелър, „Кланица 5“ от Кърт Вонегът, „Отбой в полунощ“ от Уилям Уортън
и „Английският пациент“ от Майкъл
Ондатджи, показва сложната картина на човешката
екзистенция, която художествената литература успява да изгради на основата на
опита от Втората световна война. Това е опит в екстремното, в насилията, в
страданията и смъртта. Всички изобразени участници в сблъсъка имат своите
основания, каузи и претенции, но разрухата е обща за всички. Тъкмо това стои в
основата на изобличението, на хуманистичния патос. Войната може да бъде обявена
за справедлива, свещена, освободителна, но при всички случаи тя е преди всичко
смърт и разрушение, хиляди и милиони насилствено прекъснати човешки животи.
Пътят на цивилизоване е
дълъг и труден, а войните и техните литературни образи показват, че той все още
не е извървян. В основата на настоящото изследване е убеждението, че
моралистичният и изобличителен патос на литературните творби може да съдейства
за по-задълбочено осмисляне на човешкия опит в агресията и страданията, в
милостта и надеждата.