НАРАТИВИТЕ В НЕМСКАТА КУЛТУРА ПО ВРЕМЕТО НА РЕФОРМАЦИЯТА (1517–1648)

Настоящата книга представлява изследване на дискурсивните линии, концентрирани върху разказите за властта, протеста, индивидуализма, толерантността, нацията и др. през епохата на Реформацията в Свещената Римска империя на немската нация през XVI и XVII век. Целта на изследването е да се проследят водещите идеи през целия период на Реформацията – от нейното начало през 1517 г. до края на Тридесетгодишната война – в един вид културна история на немскоезичните страни. Приносът на изследването е свързан първо с това, че компенсира липси в българското културно пространство, и второ, че интердисциплинарният подход към засегнатите проблеми предлага оригинален поглед както към големите събития на обществения живот, така и към конкретни случи на индивидуално преживяване на отделни феномени от творци на времето, които са ги изразили в произведенията си, какъвто почти не се среща, и наличната у нас историческа литература. Като трети и много съществен принос може да се посочи представянето на историческите събития през погледа на наративите за тях.