Литургични аспекти в книга Откровение на св. Йоан Богослов (глава 4 и 5)

Откровение на св. Йоан Богослов продължава вече повече от две хилядолетия да провокира богослови, свещенослужители и обикновени християни със своята смислова многопластовост, картинно богатство, сюжетна ахронологичност и необхватна символика. Освен пряк, буквален смисъл, книгата носи информация, заключена в символи, които едва ли някога ще бъдат разкрити докрай. Тя проявява своя смисъл частично, в зависимост от душевния мир на четящия, при това не на всеки и не веднага. Като част от Свещеното Писание, по думите на св. Отци, книга Откровение е написана от Светия Дух, така че тълкуването и разбирането ѝ може да стане само с помощта на Светия Дух.

Книгата последна е включена в каноничния сборник на свещените новозаветни книги. В същото време, образно казано, Йоановото Откровение играе ролята на мост между миналото и бъдещето на света и човечеството. Ние сме свидетели на необичайни обрати и сътресения, ангелски и демонски сили погиват пред нашите очи в грандиозна битка без помирение и накрая пред нас се разкрива великолепна картина на едно надвишаващо времевите условности небесно богослужение – всеобща богослужба, извършвана от ангели и вярващи. Дали боговидецът Йоан не се опитва да каже на своите читатели какво според Бог трябва да е богослужението (вж. Йоан 4:23), или, успявайки чрез Духа да проникне през покривалото на човешките обреди, които във времето са формирали християнското богослужение, дали не се опитва да разкрие същинската божествена цел и небесни реалности, скрити в тези обреди? Тези и подобни въпроси придават актуален характер и значимост на книга Откровение и описаните в нея сцени не само за времето, когато творбата е била написана, но със сигурност и за всички бъдещи времена до изпълнението на пророческите слова, които тя носи.

Предмет на изследването на Нако Наков е небесното богослужение и наличието на литургични аспекти. Той разглежда и съществуващите теории и хипотези в светоотеческите и съвременните тълкувания на книга Откровение, както и специализираните изследвания, посветени на анализа на описаните видения от литургична и сакраментална гледна точка.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР / 9

УВОД / 11

1. Исагогически данни за книга Откровение / 27

1.1. Авторство, време и място на написване / 27

1.2. Книга Откровение и новозаветният канон / 33

1.3. Съдържание на книга Откровение / 37

1.3.1. Послание до седемте Църкви в Мала Азия .(глава 2 и 3) / 38

1.3.2. Седемте печата (4:1–8:1) / 43

1.3.3. Седемте тръби (8:2–11:19) / 44

1.3.4. Гонение на Църквата от дракона и двата звяра (глави 12–14) / 44

1.3.5. Седемте златни чаши (глава 15 и 16) / 45

1.3.6. Победата на Христос над сатаната (17:1–20:6) / 45

1.3.7. Ново небе и нова земя (20:7–22:5) / 45

1.4. Основни идеи и теми / 46

1.5. Видове тълкувания / 51

1.6. Юдейската апокалиптична книжнина и Откровението

на св. апостол Йоан Богослов / 53

2. Книга Откровение на св. апостол Йоан Богослов и християнското богослужение / 70

2.1. Древнохристиянското богослужение и корените му в юдаизма / 70

2.2. Ангелското богослужение и Църквата / 80

2.3. Мястото на Откровението в историята на Литургията / 90

2.4. Литургийната употреба на книга Откровение / 96

3. Тълкуване на книга Откровение (гл. 4–5) / 109

3.1. Глава 4 / 112

3.2. Глава 5 / 143

ЗАКЛЮЧЕНИЕ / 169

ЛИТЕРАТУРА / 178