- Наличност: ДА
- Корица: мека
- Тегло: 0.30кг
- Размери: 14.00см x 20.00см
- Страници: 246
- Година: 2019
- ISBN: 978-954-07-4673-9
Лидия
Кондова е доктор по немска класическа философия и преподавател в Софийския
университет „Св. Климент Охридски“.
Настоящата
книга представя текста на дисертационния й труд. Посредством комбинация от
историко-философски и концептуално-съдържателни методи в текста се проследяват
фундаменталните характеристики на органичното тяло с оглед на дисциплините
онтология, динамика, телеология, физиология, етология и медицина. Основната
теза е, че Лайбниц притежава завършено
учение за органичното тяло, в рамките на което единството (или
индивидуалността) и активността (или развитието) са гарантирани от реалността
на телесната субстанция. Тази субстанция се обяснява посредством
метакатегорията живот като резултат от въвеждане на безкрайността от
възможности в една крайна пространствено-времева рамка на реализираната
възможност; а познаваемостта на това тяло се обосновава по линия на допускането
на емпирическия метод на познание. Така се предизвикват две класически
интерпретации на Лайбниц – като метафизически идеалист и като гносеологически
рационалист, – като крайната цел не е отхвърлянето им, а очертаването на
тяхната граница на валидност и обогатяването на традиционния наследен образ на
немския философ с оглед на категорията живот и основната характеристика на
живото – историчността.
Телата на
животните са машини на вечното движение или, за да го представим по-ясно, те са
машини, сравними с определен фиксиран и специализиран вид вечно органично
движение, което винаги се поддържа в света. По този начин, докато има паяци, ще
има тъкачни машини, докато има пчели, ще има произвеждащи мед машини и докато
има катерици, ще има танцуващи машини…
Г. В.
Лайбниц
Лидия
Кондова е доктор по немска класическа философия и преподавател в Софийския
университет „Св. Климент Охридски“.
Настоящата
книга представя текста на дисертационния й труд. Посредством комбинация от
историко-философски и концептуално-съдържателни методи в текста се проследяват
фундаменталните характеристики на органичното тяло с оглед на дисциплините
онтология, динамика, телеология, физиология, етология и медицина. Основната
теза е, че Лайбниц притежава завършено
учение за органичното тяло, в рамките на което единството (или
индивидуалността) и активността (или развитието) са гарантирани от реалността
на телесната субстанция. Тази субстанция се обяснява посредством
метакатегорията живот като резултат от въвеждане на безкрайността от
възможности в една крайна пространствено-времева рамка на реализираната
възможност; а познаваемостта на това тяло се обосновава по линия на допускането
на емпирическия метод на познание. Така се предизвикват две класически
интерпретации на Лайбниц – като метафизически идеалист и като гносеологически
рационалист, – като крайната цел не е отхвърлянето им, а очертаването на
тяхната граница на валидност и обогатяването на традиционния наследен образ на
немския философ с оглед на категорията живот и основната характеристика на
живото – историчността.
Телата на
животните са машини на вечното движение или, за да го представим по-ясно, те са
машини, сравними с определен фиксиран и специализиран вид вечно органично
движение, което винаги се поддържа в света. По този начин, докато има паяци, ще
има тъкачни машини, докато има пчели, ще има произвеждащи мед машини и докато
има катерици, ще има танцуващи машини…
Г. В.
Лайбниц
