Критическа христоматия по история на българската литература в периода между двете световни войни (1919–1944)

Периодът между двете световни войни е сред най-богатите и продуктивни етапи в развитието на българската литература и хуманитарна публичност. Затова във втория том на критическата христоматия са успоредени образцови програмни, критически и обзорни текстове с такива, които допълват технологията на литературния процес, представите за художественост на времето, задават типологични полета на смисъл като реконцептуализирането на класическата литературна и културна опозиция свое–чуждо, изработването на актуализиран образ на родината, преосмислянията на жанра и поетиката на литературния текст, войната между направленията, дефинирането и редактирането на понятието за модерност и пр.

Следвайки заложените посоки в първия том, във фокус на тома са знаковите присъствия на времето: „Стрелците“ (Атанас Далчев, Атанас Илиев, Константин Гълъбов), кръгът около литературната задруга „Хиперион“ (Иван Радославов, Людмил Стоянов), литературната публицистиката на списание „Златорог“ (Владимир Василев, Сирак Скитник), но и лявата литература (Георги Бакалов), политизацията на художественото писане, идеята за историзация и обективизация на литературния процес в лицето на Боян Пенев например.

И този път изданието е фототипно, за да се предаде не само съдържанието на текстовете, а чрез визуализацията на оригиналните публикации да се опази и предаде на интересуващите се завладяващият дух на отминалото литературно и културно време.

Биляна Борисова е доктор по литература, преподавател по история на българската литература след Освобождението в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на книги, статии и изследвания в областта на литературната история и история на културата, връзки и взаимодействия между изкуствата, оперативна критика.

Кристина Йорданова е доктор по литература, преподавател по история на българската литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Обсегът на изследователските и интереси включва литература, културна история и джендър изследвания. Автор е на монографията „Въображаемата жена. Граници на представите за жената в литературния и в културния живот между двете световни войни“ и на множество литературно-исторически статии и рецензии.