ПРОИЗВОДСТВО НА НЕСЪГЛАСИЕ. ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА НА ОНЛАЙН МЕДИИТЕ

Д-р Петър Айолов е главен асистент във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“.

Тази книга изследва изкривяването на комуникацията онлайн и предлага тезата, че моделът на икономическата политика на онлайн медиите се основава предимно на систематичното производство на несъгласие.

Като следва традицията на медийната критика на Хабермас и Чомски наред с други, изданието показва как гневът може да мотивира потреблението на новини и как принципът „Angry People Click More“ в онлайн медиите на XXI в. се прилага систематично. Авторът твърди, че пристрастяването към медиите увеличава интереса, следователно умишленото изопачаване на факти и производството на несъгласие осигуряват на медиите по-голяма аудитория и това се превръща в бизнес модел.

Книгата би представлявала интерес за изследователи, учени и студенти по медийна икономика, политическа икономия на медиите, цифрови медии, пропаганда, масова комуникация и медийна грамотност.

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод. Производство на несъгласие през XXI в. / 7

Първа част. Икономическата политика на медиите и новата парадигма на масовата комуникация / 15

1. Смяната на парадигмата в изследването на комуникацията / 15

1.1. Нуждата от нова парадигма на комуникацията / 15

1.2. Възходът на несъгласието в мрежовото общество / 31

1.3. Утопията за „нов световен информационен ред“ / 49

2. Преходът между съгласие и несъгласие в модела на масмедиите / 64

2.1. Дисфункции в модела „производството на съгласие / 64

2.2. Теорията за масовата комуникация и производството на несъгласие / 74

2.2.1. „Производство на съгласие“ – Уолтър Липман / 75

2.2.2. „Демократичната пропаганда“ – Едуард Бернайс / 85

2.2.3. „Спиралата на мълчанието“ – Елизабет Ноел-Нойман / 95

2.2.4. „Пропагандният модел“ – Ноам Чомски / 102

2.2.5. „Краят на историята“ – Франсис Фукуяма / 113

2.2.6. „Адженда сетинг“ – Максуел Маккомбс / 122

2.2.7. „Псевдоновините“ – Никлас Луман / 128

2.2.8. „Изкривената комуникация“ – Юрген Хабермас / 136

3. Производството на несъгласие и рисковете за демокрацията / 150

3.1. „Дигитален капитализъм“ и „декоративна демокрация“ / 150

3.2. Доверието в демокрацията и несъгласието в интернет / 159

3.3. „Архитектура на избора“ и „когнитивна инфилтрация“ / 174

Втора част. Производство на несъгласие в българските онлайн медии / 189

1. Изследване на несъгласието в интернет / 189

1.1. Какво е „производство на несъгласие“? / 189

1.2. Разбиране за обществено мнение в изследването на българските медии / 198

1.3. Изследване на несъгласието в българския медиен дискурс / 209

2. Примери за производство на несъгласие в масмедиите / 225

2.1. Българската следа в атентата срещу папата / 225

2.2. Ефектът на „лъжливата преса“ (Lügenpresse) / 233

2.3. Конфликтната пропаганда и „doublespeak“ / 242

2.4. Езикът на русофилията–русофобията в медиите / 247

3. Методи за изследване на производство на несъгласие / 257

3.1. Методи на изследване на комуникацията в интернет / 257

3.2. Контент-анализ, case study и социален експеримент / 265

3.3. Аксиологически лингвистичен анализ / 273

4. Аксиологически лингвистичен анализ на производството на несъгласие в онлайн медиите / 286

4.1. Увод. Производство на несъгласие в България / 286

4.2. Идеологически граници на производството на несъгласие / 290

4.3. Технология и ограничения на изследването / 295

4.4. Публикации в български онлайн медии по повод избора на генерален секретар на ООН в периода 1 февруари – 8 октомври 2016 г. / 298

4.5. Анализ и заключение / 351

5. Медиен експеримент – „София говори!“, 2015 г. / 354

5.1. Цели и задачи / 354

5.2. Списък с въпроси / 358

5.3. Заключение / 371

Заключение. Студената война онлайн / 373

1. Индекс за медийна враждебност / 373

2. Kayfabe / 377

3. Морален гняв в интернет / 383

4. Разделяй и владей онлайн / 389

5. Краят на несъгласието? / 392

Използвана литература и източници / 397