ПОЛ, ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ И МОДЕРНИЗАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ (от края на XIX до 40-те години на XX в.)

Монографията проследява начина, по който вестниците и списанията от края на XIX до 40-те години на XX в., адресирани към женската читателска публика в България, допринасят за еманципацията и културната модернизация на представителките на женския пол. Създавайки алтернативно публично пространство, в което жените са активно въвлечени като авторки и читателки, социални и политически субекти, женският периодичен печат от периода в качеството му на икономическа, политическа и културна единица функционира като силен социален механизъм, способен да трансформира женските идентичности, да играе ключова роля в ангажирането на жените със създаването и осмислянето на ново, по-отворено към „втория пол“ гражданство. Различните стратегии за еманципиране и модернизиране на българските жени, обективирани от изданията с домакински и експлицитнофеминистки профил, са артикулирани чрез детайлното вглеждане в съдържателните аспекти, редакторските политики и рецепцията на представителни медийни образци от двете категории.

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД / 9

ГЛАВА ПЪРВА

ЖЕНСКИЯТ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ В КОНТЕКСТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ ФЕМИНИСТКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / 23

1. Проблемът за женското авторство и неговото критическо осмисляне / 23

1.1. Пишещите жени и концепцията за половото настойничество / 23

1.2. Феминистката литературна критика: към реконструкция на женската литературна история / 27

2. Изследвания върху женското писане и женската литературна традиция в български контекст / 38

2.1. Историографски ракурси към българското женско писане от края на XIX до 40-те години на XX в. / 44

3. Женският периодичен печат в контекста на модерната епоха и модернизма / 52

3.1. Женските периодични издания през призмата на западната изследователска традиция / 52

3.2. Женските периодични издания в контекста на съвременните феминистки изследвания в Югоизточна Европа / 58

Сръбският изследователски контекст / 58

Гръцкият изследователски контекст / 61

Турският изследователски контекст / 63

ГЛАВА ВТОРА

ЖЕНСКИЯТ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ В КОНТЕКСТА НА БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНИЗАЦИЯ / 67

1. Локални рефлексии върху т.нар. женски въпрос, или проявленията на литературния феминизъм / 67

1.1. Визиите на възрожденските интелектуалци мъже за женското образование и прогрес / 68

1.2. Женското участие в реториката на литературния феминизъм от края на XIX век: пишещите жени / 74

1.3. Социалният активизъм на българските жени през Възраждането като инструмент за разширяване на половите роли / 75

1.4. „Ружица или ред книжки за жените“ на Петко Славейков – първа медийна реконструкция на литературния феминизъм в български контекст / 78

2. Модернизационни процеси и европеизационни тенденции в контекста на българската национална държава. Мястото на жените / 82

2.1. Аспекти на модернизационната промяна в страната – образование, култура, градско благоустройство, градски начин на живот / 82

2.2. Полови асиметрии в рамките на националната държава – образование, професионална реализация и политическо гражданство на жените / 84

2.3. Раждане и организационни прояви на модерния български феминизъм. Аспекти на българското женско движение / 87

2.4. Есенциализиращи дискурси по отношение на женския пол в модерна България / 96

3. Развитие на българския периодичен печат като модерна форма на публичност. Към реконструиране профила на женския периодичен печат / 98

3.1. Развитие и специфики на периодичния печат в следосвобожденска България / 98

3.2. Женският периодичен печат от създаването на националната държава до 40-те години на XX в. – облик и типология / 104

Експлицитно феминистки издания / 105

Домакински (релационнофеминистки) издания / 106

ГЛАВА ТРЕТА

ЖЕНСКИ ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ОТ 1878 г. ДО 40-те ГОДИНИ НА XX в.: СТРАТЕГИИ ЗА ЕМАНЦИПИРАНЕ И МОДЕРНИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕНИ / 109

1. Експлицитно феминистки издания / 109

1.1. „Женский свят“ (1893–1898) / 109

Теодора Ноева / 109

Ролята и мястото на жените в българското общество / 111

Борбата за женска еманципация по света; значението на феминизма / 111

„Домакиня“ – месечната притурка на в. „Женский свят“ / 112

1.2. „Женски глас“ (1899/1901–1944) / 114

Вестникът като печатен орган на Българския женски съюз / 111

Димитрана Иванова / 115

Дискриминационната политика на националната държава по отношение на професионалната реализация на жените / 118

Развитие, постижения и форуми на международното женско движение / 120

Опазването на мира / 121

Смисълът на феминизма / 121

Политическото представителство на жените / 122

Женският труд / 122

1.3. „Равноправие“ (1908–1911/1914) / 123

Анна Карима / 123

Пречките пред женското равноправие в българския контекст / 127

„Цивилизоване“ на обществените нагласи по отношение ролята и мястото на жените / 128

Срещу есенциализирането на женския пол / 129

Женският активизъм в световен мащаб / 130

1.4. „Гражданка“ (1911–1912) / 132

Жени Божилова-Патева / 132

Общественото положение на жените, въпросите на пълноправното им гражданство / 135

Професионалната реализация на българките / 135

Девическото образование / 136

Култивирането на граждански добродетели / 137

1.5. „Женски труд“ (1904–1905) / 139

Вела Благоева / 139

Женската еманципация / 144

Разделителните линии между социалистки и феминистки / 144

Полемика с Георги Бакалов и мъжете социалисти / 146

Паралели между родния и чуждите национални контексти (през оптиката на „женския въпрос“) / 146

(Само)образованието на българките не само като социополитическо, но и като културно и естетическо / 147

1.6. „Благоденствие“ (1921–1924) и „Недоволната“ (1931) / 148

„Реформисткият“ проект за женска еманципация на ЖСДС / 149

Отхвърляне на „двои???? ното икономическо робство“ на жените / 150

Законодателна закрила на жените с професии / 152

Ключовата роля на жените в общественото възпитание / 153

Различните инициативи, начертани в рамките на редовните съюзни конгреси на ЖСДС / 154

2. Домакински (релационнофеминистки) издания / 156

2.1. „Българка“ (1896–1904) / 157

Алис П. Кършовска, Панайот Кършовски / 157

Задачата на маи???? ката във възпитателния процес / 159

Репродуциране на патриархални визии за морала, предразположенията и ролите на женския пол / 159

Текстове – оригинални и преводни, оспорващи традиционните възгледи за ролята и мястото на женския пол / 161

Недопускането на българките до висше образование наравно със сънародниците им мъже / 161

Просвещаване, разширяване на интелектуалните хоризонти и себеосъзнаване на жените / 167

2.2. „Мода и домакинство“ (1897–1906) / 169

Елена Ушева / 169

Приобщаване на българските жени към актуалните модни тенденции и естетически възприятия / 174

Модерна организация на ежедневния живот / 174

Кулинарни рецепти / 175

Професионално образование на жените / 176

Примери на жени от чужди национални контексти / 178

Интелектуално усъвършенстване на българските жени / 180

2.3. Социално-политически и културен контекст след Първата световна война: Западна Европа, САЩ и България. „Бумът“ на българските домакински издания / 182

2.4. „Икономия и домакинство“ (1921–1944) / 190

Теодора Пейкова и Стефан Пейков / 191

Модата / 193

Насаждането на здравни навици у жените / 195

Грижата за детето / 196

Добрите маниери, изисканият вкус, възпитаните обноски и тяхното култивиране / 196

Храненето / 197

Четенето и съприкосновението с художествената литература / 198

2.5. „Вестник на жената“ (1921–1944) / 202

Христо Чолчев, Пенка Чолчева / 202

Новото „кръстопътно“ положение на жените, в частност на българките след Първата световна война / 204

Даването на избирателни права на жените / 206

Неравномерното третиране на работещите жени от държавата / 208

Инициативи и акции на Българския женски съюз / 210

Духовният потенциал на жените / 210

„Програма за обща домакинска култура“ / 212

Модните рубрики / 212

Култивиране на съвременна здравна култура / 214

Нови стандарти в детското възпитание и отглеждане / 214

Хранителна норма на българите / 215

ЗАКЛЮЧЕНИЕ / 219

БИБЛИОГРАФИЯ / 237