МЕНЮ
КОШНИЦА

БИБЛИОТЕКИТЕ, КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО И ПАМЕТТА. Сборник в чест на проф. дн Цветанка Панчева

БИБЛИОТЕКИТЕ, КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО И ПАМЕТТА. Сборник в чест на проф. дн Цветанка Панчева - unipress.bg
БИБЛИОТЕКИТЕ, КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО И ПАМЕТТА. Сборник в чест на проф. дн Цветанка Панчева
СъставителЕли Драганова Попова
  • Наличност: ДА
  • Корица: твърда
  • Тегло: 0.90кг
  • Размери: 16.00см x 23.00см
  • Страници: 480
  • Година: 2024
  • ISBN: 978-954-07-5840-4
35.00 лв.
Купи

Животът среща всекиго от нас с различни хора. Сред тях има такива, които ти е все едно дали си познавал, или не, някак преминават през живота ти без особени спомени – добри или лоши. Но проф. Панчева е личност, която оставя у хората дълбоки следи и благодарност, изречена или пропусната, че е пресякла пътя ти и си я познавал. Ако трябва да откроя сред многото ѝ качества тези, които най-силно са ме впечатлили, то това са дълбокото ѝ чувство за справедливост и изключителната ѝ взискателност, преди всичко към себе си, което ѝ дава право да проявява взискателност и към другите.

Ели Попова

Цялата научноизследователска, административна и преподавателска дейност на проф. Панчева е образец на задълбочено, далновидно професионално отношение към проучваната от нея проблематика, принципност при вземане на нелеки решения, обективност при представяне и интерпретиране на фактите, солидна теоретична подготовка, съчетавана с успешна практическа реализация. Тези нейни качества ѝ отреждат безспорно лидерско място в съвременната българска библиография. Това е моят прочит на една успешна кариера, която, истински вярвам, далеч не е приключила.

Нина Шуманова

Проф. дн Цветанка Панчева винаги има хълм за изкачване. Тя никога не е позволявала комфортното съществуване на хълма да ѝ попречи да го изкачи. Кой от тях си е заслужавал да бъде изкачен, къде са били най-големите препятствия, колко дълго е било катеренето по него, струвало ли си е катеренето тази страст и отдаденост – може би това са въпроси, които тепърва ѝ предстои да си постави и да им даде отговор. Вероятно това ще стане, когато чества друга, по-напреднала годишнина. А сега все още ще се катери по тези хълмове с ясното съзнание, че ще стигне до най-високите им върхове. Затова ще са ѝ необходими много здраве и издръжливост, сила и устойчивост, които ѝ пожелаваме в бъдеще.

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод / 9

За личността в професията / 15

АНЕТА ДОНЧЕВА

Покоряване на избраните хълмове / 17

ВЕСЕЛА ЦОКЕВА

Библиография на публикациите на проф. дн Цветанка Панчева / 44

АНТОАНЕТА ТОТОМАНОВА

За Цветанка Панчева – с уважение и приятелство / 74

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

Аналитичност и последователност – основа на професионалния успех / 82

НИНА ШУМАНОВА

Пресечни точки на една успешна кариера / 92

Библиотечното краезнание в България – традиции и нови посоки / 99

ВИЛИ ТОМОВА

Приносът на Краеведско обединение „Мизия“ в българското библиотекознание и библиография / 101

ЖИВКА РАДЕВА

Паратекстовете в мемоарите с краеведско съдържание / 114

САВИНА ЦОНЕВА

Отдел „Краезнание“ на РБ „Априлов–Палаузов“ – основа за краеведски проучвания, исторически изследвания и иновативни проекти / 130

Краезнанието в по-широки граници / 149

ИСКРА МИХАЙЛОВА

Краезнанието и дигитализацията – два елемента от многопластовия образ на обществената библиотека в съвременния свят / 151

СИЛВИЯ СТАНЧЕВА

Поглед към краезнанието в англосаксонския свят / 166

МИЛЕНА МИЛАНОВА

Гражданската наука и (по)знанието за общността / 174

Дигитализацията и опазването на културното наследство / 191

БИЛЯНА ЯВРУКОВА

Дигиталните колекции и защита на авторското право на библиотеките (Анализ на практиката на чуждестранни и български дигитални библиотеки) / 193

ДАРИНА ИЛИЕВА-ПЕТРОВА

Функции и ползи от дигитализацията на културно-историческото

наследство (Съвместен проект на научния архив на БАН и Британската библиотека) / 210

ЕЛИЦА ЛОЗАНОВА-БЕЛЧЕВА

Дигитализацията на културното наследство като изследователска тема в платформата Web of Science / 221

СОФИЯ ПЕЙЧЕВА

Нови комуникационни и медийни модели в популяризирането на регионалното културно наследство / 235

СЪБИНА АНЕВА

НАБИС репозиториум – успешен модел за дигитализиране на книжовното културно наследство в България / 241

Развитие на институциите на паметта в дигитална среда / 251

ВАНЯ ГРАШКИНА-МИНЧЕВА

Отвореният достъп до научна информация в България – политики и съвременно състояние / 253

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

Изкуственият интелект като инструмент в помощ на изследователя / 277

ОЛЯ ХАРИЗАНОВА

Възможна ли е дигитална зрялост за българските обществени библиотеки / 295

ОРЛИН ИЛИЕВ

Архивът зад е-архивиране / 312

Актуални теми и проекти в информационното пространство / 341

ЕЛИ ПОПОВА

Въздействие на организационната култура върху ефективността на библиотеката / 343

НАДЯ КАРАЧОДЖУКОВА

Инициативи на IFLA за стандартизация на каталогизацията на ресурси: Библиографско описание и нормативен контрол (1961–2023) / 365

СНЕЖАНА КОЛАРОВА

Ретроспективната национална библиография в помощ на изграждането на електронните каталози (По примера на именните показалци към репертоара „Български книги 1878–1944“ и приноса им в създаването на контролния файл на имената CONOR. BG) / 382

ТАНЯ ТОДОРОВА

Асоциацията BOBCATSSS и библиотечно-информационното образование по време на кризата от ковид / 395

Библиотеки – История – Личности / 407

БОРЯНА ХРИСТОВА

Възрожденски български град (Опит за портрет) / 409

СТОЯНКА КЕНДЕРОВА

Манастирът „Ал-Мухаллис“ („Спасителят“) в Южен Ливан и неговата библиотека / 419

ЛЮДМИЛА Т. ДИМИТРОВА

Френският композитор Жорж Миго, българският духовен водител Петър К. Дънов–Учителя и американската пианистка Еленор Фостер –

какво ги свързва / 433

Приложения / 459

Списък на авторите / 461

Анета Дончева