Книгата проучва, върху материал от ранната онтогенеза на българския език, индивидуалните вариации по скорост и стил на овладяване. Обсъждането на българските резултати става в широк типологичен план, при непрекъснато отчитане на съществуващите в литературата данни за други езици. Този подход откроява връзката между индивидуално, езиково специфично, контрастивно, типологично и универсално в онтогенезата на езика.