Общо учение за конституцията

Историческият опит показва, че няма вечни конституции. Но добрите конституции трябва да се защитават. В това се състои целият патос на конституционния патриотизъм. А няма никакво съмнение, че Конституцията на Република България от 12 юли 1991 г. е добра конституция. И това е така, защото в нея няма празнини или противоречия, макар и твърда конституция, тя е достатъчно гъвкава, за да се приспособява към настъпилите по-късно промени. Нещо повече, това е демократична конституция както по начина на нейното приемане, така и с оглед на нейното съдържание. В крайна сметка обаче оцеляването и пребъдването на една или друга конституция зависи от политическата зрялост на националната общност, чийто живот тя моделира, подрежда и насочва в правилна или погрешна посока.

Проф. Георги Близнашки

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР ВЪВЕДЕНИЕ

Раздел първи
ЕВОЛЮЦИЯТА НА КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМА
Глава първа
КОНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ: ПОНЯТИЕ И ФАЗИ В РАЗВИТИЕТО
§ 1. Понятие за конституционализъм
§ 2. Фази в развитието
Глава втора
АНТИЧЕН КОНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ
§ 1. Държавното устройство на атинската демокрация (VI-IV в. пр. н. е.) § 2. Конституцията на Римската република от класическия период (III-II в. пр. н. е.)
Глава трета
СРЕДНОВЕКОВЕН КОНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ
А. Абсолютизъм и конституционализъм
Б. Предмодерен конституционализъм
Глава четвърта
МОДЕРЕН КОНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ
A. Либерален конституционализъм
Б. Демократичен конституционализъм
B. Конституционализъм и глобализация
Раздел втори
УЧРЕДИТЕЛНАТА ВЛАСТ НА НАРОДА
Глава пета
УЧРЕДИТЕЛНАТА ВЛАСТ ПРЕЗ РЕВОЛЮЦИОННАТА ЕПОХА
§ 1. Понятие за учредителна власт
§ 2. Учредителната власт на народа по време на Великата френска революция
Глава шеста
МОНАРХИЧЕСКАТА УЧРЕДИТЕЛНА ВЛАСТ
A. Испания (1812) и анулираната Кадиска конституция
Б. Франция (1814) и октроираната Charte constitutionnelle
B. Франция (1830) и „спряната посред пътя революция"
Г. Италия (1848) и „еластичният" Statute Albertino
Д. Прусия (1848-1850) и „конституционният конфликт"
Глава седма
ДЕМОКРАТИЧНАТА УЧРЕДИТЕЛНА ВЛАСТ
A. Франция (1848) и „романтизмът в политиката"
Б. България (1879) и „светинята на народа"
B. Русия (1917-1918) и „миражът" на конституционната демокрация
Г. Германия (1918-1919) и „нежеланата република"
Д. Италия (1947-1948) и „историческият компромис"
Е. ФРГ (1949) и нейният Grundgesetz
Ж. Франция (1958-1962) и „постоянният coup d'Etat"
3. Испания (1978) и нейната reformapactada
И. България (1989) и „незавършеният преход"
Глава осма
УЧРЕДИТЕЛНА ВЛАСТ И КОНСТИТУЦИОННА РЕФОРМА В НАЙ-НОВО ВРЕМЕ
§ 1. Съвременната концепция за учредителната власт
§ 2. Конституционната реформа: граници и функции
Раздел трети
СЪЩНОСТТА НА КОНСТИТУЦИЯТА
Глава девета
ОСНОВНИ КОНЦЕПЦИИ ЗА КОНСТИТУЦИЯТА
§ 1. Еволюция на понятието за конституция
§ 2. Концепции за същността на конституцията
A. Конституцията като „обществен договор"
Б. Конституцията като „юридически израз на фактическото съотношение на силите"
B. Конституцията като „основополагащо политическо решение"
Глава десета
ФУНКЦИИ НА КОНСТИТУЦИЯТА
§ 1. Понятие за функция
§ 2. Функциите на конституцията през епохата на либералния конституционализъм
§ 3. Функциите на конституцията през епохата на демократичния конституционализъм
A. Интегрираща функция
Б. Легитимираща функция
B. Насочваща функция
Г. Организираща функция
Д. Ограничаваща функция
Глава единадесета
ВИДОВЕ КОНСТИТУЦИИ
§ 1. Класически разграничения
A. Писани и „неписани" конституции
Б. „Гъвкави" (flexible) и „твърди" (rigid) конституции
B. Юридически и фактически конституции
§ 2. Съвременни типологии
A. Либералнодемократични и други конституции
Б. Конституцията във формален и в материален смисъл
B. Формалноправови („регистриращи") и материалноправови („проектиращи") конституции
Глава дванадесета
ПОЛИТИЧЕСКО И ЮРИДИЧЕСКО ВЪРХОВЕНСТВО НА КОНСТИТУЦИЯТА
§ 1. Понятие за върховенството на конституцията
§ 2. Политическо върховенство: конституцията като lex fundamentalis
§ 3. Юридическо върховенство: конституцията като lex superior
§ 4. Гаранции за върховенството на конституцията
A. Политически гаранции
Б. Юрисдикционни гаранции
B. Материални гаранции
Глава тринадесета
КОНСТИТУЦИОННА ИДЕНТИЧНОСТ
§ 1. Понятие за конституционна идентичност
§ 2. Конституционната идентичност и европейската интеграция
§ 3. „Национална идентичност" и „конституционна идентичност" по смисъла
на чл. 4, ал. 2 на Договора за Европейския съюз
§ 4. Българската конституционна идентичност
Глава четиринадесета
КОНСТИТУЦИОНЕН ПАТРИОТИЗЪМ
§ 1. Понятие за конституционен патриотизъм
§ 2. Европейски конституционен патриотизъм
§ 3. Конституционният патриотизъм в България
ЗАКЛЮЧЕНИЕ