БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ДРАМА В ПОЛИТОЛОГИЧНАТА ТЕОРИЯ НА МИНЧО СЕМОВ

„И ВСЕ ПАК ЗАЩО? Имали сме добра армия, образовани и с опит политици, праведна освободителна идея, спечелили сме победи и симпатии! Защо накрая губим? Основната причина е в състоянието на младата българска държава.

• Не сме били самостоятелна национална държава със стабилни институции, със здраво установени норми на демократичен живот, с нормален процес на политическо участие и политическа борба.

• Нашите политически партии и лидери с роля във властта прекалено зависят от своите покровители – дворовете и правителствата на Великите сили.

• Нашите държавници са напуснали възрожденския идеал на Васил Левски народът ни да се бори за национална свобода... обединителната кауза се замества със завоевателна и навлиза в зоната на пазарлъка със съседните държави и Великите сили.

• Българският политически живот... дава възможности за предрешаване на действията на парламента, за налагане мнението и позициите на малка група лица... без да се спазва конституционният ред.

• Публичният политически живот е манипулиран.

• Нацията, народът, интелигенцията се оставят в плен на ура-патриотизма, с което се отнемат и последните шансове за политически разум.

За това заслужава да се замислим и сега. Има какво да сравним с онези времена.“

проф. Минчо Семов,

Победителят проси мир. Балканските войни 1912–1913 г.