Медицината в българската литература

Изследването си поставя за цел да проследи как в българската проза от Освобождението до 50-те години на XX век функционират няколко медицински сюжета, тематизиращи туберкулозата, холерата, сифилиса, любовната болест, къпането (като част от поддържането на хигиената), епидемиите, фигурата на лекаря и предписваните от него терапии. За постигането є на анализ е подложено типологично сходното между творби, принадлежащи на различни литературноисторически периоди, очертани са и основните модели на (пре)осмисляне на болестта и здравето в тях.