Имало едно време в България

Една Всеобща история на сенките очаква да бъде написана. Там ще се срещнат изчезващото и въобразеното, огледалата и сънищата, изворите и изображенията, фантазиите и фантасмагориите...

Фотографията може да бъде мислена като част от тази обща история на изображенията, на „призрачното, което плаши“, на „следите, които остават“...

Фотографията носи в себе си огромното наследство на сенките, на тревожещите образи, на старите диаболични огледала, на магическите живописни портрети. Всички те създават големия сюжет за колебливата, неясна и податлива на кражби идентичност. Това е нашата вечна привлеченост, но и разтревоженост от присъствията и отсъствията, от подмените и привиденията.

Валери Стефанов

С ъ д ъ рж а н и е

Обща история на сенките | 9

I

Фотографията – магията на ХIХ век | 13

Модернизация и фотография | 21

Светлописът пристига на Балканите | 24

Отивам на фотограф! | 26

Фотографското ателие | 28

Фотографът | 36

Декор и рамка | 41

Ангелическият наратив | 46

II

Образът | 53

Портретът | 59

Що е автор във фотографията? | 63

III

Поза и позиране | 69

Фотографски „техники на тялото“ | 73

Реторика на груповата снимка | 89

Мъжественост – кодове | 99

Женственост – кодове | 104

Детството – кодове | 108

Дрехите | 111

Предметите репрезентатори | 122

IV

Социалният живот на ликовете | 135

Писменият код | 140

Тема и рана – punctum-ът на Барт | 148

Възкресението – „Лазаре, стани!“ | 150

Идентификационен потенциал | 152

V

Биографичният код – Джордж Уошбърн | 159

Царският код – принцовете Борис и Кирил | 161

Туристическият код – казанлъшките „поклонници“ | 168

Бохемският код – ямболските авангардисти | 170

Травматичният код – странната фамилия | 173