Автор | Татяна Дронзина |
- Наличност: ДА
- Корица: мека
- Тегло: 0.60кг
- Размери: 16.00см x 23.00см
- Страници: 374
- Година: 2023
- ISBN: 978-954-07-5698-1
Книгата, която държите в ръцете си, е истинска модерна енциклопедия на радикализацията. Тя събира в едно определенията и подходите към изучаването на този опасен феномен и към неговия възможен краен резултат – екстремизма и тероризма. Концептуализира по оригинален начин спорните въпроси. Представя обяснителните теории, условията, механизмите и моделите на индивидуалния и групов избор в полза на насилието. Анализира виртуалните и някои от реалните контексти като капсулирани местни общности, затвори, лагери, в които протича радикализацията. Посочва рисковете за сигурността от неефективното справяне с нея. Те отиват далеч отвъд конкретните загуби и поставят под съмнение битието на демокрацията, легитимността на държавата, валидността на обществения договор и правото на живот на нейните граждани. Съществуващите в международния академичен дебат позиции са тествани на основата на емпирични изследвания, осъществени от автора в три централноазиатски страни и в България. Зад критично представената теория и сухите цифри звучат гласовете на живите хора и общностите. От позициите на своите култури и ценности те ни представят една визия за света, в който биха искали да живеят. Какъвто и да е този свят, той не може да бъде постигнат с насилие.
СЪДЪРЖАНИЕ
НЯКОЛКО ДУМИ ОТ АВТОРА / 13
A COUPLE OF WORDS FROM THE AUTHOR / 22
I ГЛАВА
РАДИКАЛИЗАЦИЯТА / 31
1.1. Дефиниране на понятията: академични определения / 31
1.2. Институционални определения / 36
1.3. Подходи към дефиниране на съдържанието на понятието „радикализация“ / 40
1.4. Сродни понятия / 41
1.5. Минава ли пътят към тероризма задължително през радикализацията / 43
II ГЛАВА
ЕКСТРЕМИЗМЪТ / 47
2.1. Общ поглед върху употребата на термина / 47
2.2. Характеристики на радикалните групи / 50
2.3. Десен екстремизъм / 51
2.4. Ляв екстремизъм / 58
2.5. Религиозно-политически екстремизъм / 63
2.6. Екстремизъм, мотивиран от еднократно събитие / 66
III ГЛАВА
СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ТЕОРИИ / 68
3.1. Бедност и радикализация / 69
3.2. Интеграция и радикализация / 76
3.3. Теория за социалното научаване / 81
3.4. Теория за относителното лишаване / 87
3.5. Подход на социалните движения: активизъм и тероризъм / 88
3.6. Теория за институционалната аномия / 91
IV ГЛАВА
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ТЕОРИИ / 93
4.1. Място и роля на психологическите теории в разбирането на радикализацията / 93
4.2. Теория за социалната идентичност / 98
4.3. Теория за управлението на страха / 105
4.4. Теория за нарцистичното разстройство / 106
4.5. Теория за абсолютисткото/апокалиптичното мислене / 107
4.6. Личност, лидер, група, промиване на мозъци / 110
V ГЛАВА
ТЕОРИИ ЗА РАЦИОНАЛНИЯ ИЗБОР / 118
5.1. Теория на клуба – Ели Берман / 119
5.2. Ислямистката радикализация в Европа – процес на промяна на заетостта? / 128
VI ГЛАВА
РАДИКАЛИЗАЦИЯ В МАЛКИ ГРУПИ, КЛИКИ И МРЕЖИ / 134
6.1. Радикализация в малки групи / 134
6.2. Клики / 135
6.3. Мрежи / 136
6.4. Приложение на анализа на социалните мрежи към изследването на
политическото насилие / 140
6.5. Приложение на АСМ в изследванията на тероризма / 147
6.6. Хавала – пример за мрежа, използвана за финансиране на тероризма, и борбата
срещу нея / 149
6.7. Йерархии vs мрежи: импликации за борбата срещу тероризма / 154
6.7.1. Йерархии и мрежи / 154
6.7.2. Приложение към изследването на тероризма / 156
VII ГЛАВА
МЕХАНИЗМИ НА РАДИКАЛИЗАЦИЯ / 159
7.1. Механизми на индивидуална радикализация / 160
7.2. Механизми на групова радикализация / 164
7.3. Масова радикализация / 165
VIII ГЛАВА
МОДЕЛИ НА РАДИКАЛИЗАЦИЯ / 171
8.1. Моделът на социалното развитие / 171
8.2. Моделът на стълбището / 174
8.3. Моделът на Полицейското управление на Ню Йорк / 176
8.4. Моделът 3N / 180
8.5. Радикализацията като деплурализация / 183
8.6. Модел на дясна радикализация / 184
8.7. Радикализация чрез рекрутиране: процесът през погледа на „Ал Кайда“ и
„Ислямска държава“ / 187
IX ГЛАВА
РАДИКАЛИЗАЦИЯТА ПО ИНТЕРНЕТ / 193
9.1. Няколко технически детайла / 194
9.2. Понятията / 195
9.3. Равнища на анализ / 196
9.3.1. Анализ на стратегическо равнище: кое прави интернет подходящо средство
за радикализация / 196
9.3.2. Анализ на тактическо равнище: техники на радикализация по интернет / 198
9.4. Глобален джихад и интернет – има ли връзка? / 206
X ГЛАВА
РАДИКАЛИЗАЦИЯ В ЗАТВОРИТЕ / 216
10.1. Затворите променят хората, затворниците променят историята / 217
10.2. Ако затворите са училище за престъпност, защо да не са и академия за
тероризъм? / 218
10.3. Модели на затворнически режими / 221
10.4. Радикализацията в затворите и опитът на различни страни / 225
10.4.1. Радикализация в затворите в САЩ / 225
10.4.2. Радикализация в затворите в някои европейски страни / 227
XI ГЛАВА
РАДИКАЛИЗАЦИЯ В ЛАГЕРИТЕ / 232
11.1. Опитът на администрацията на Буш за пренаписване на международния
правов режим / 232
11.2. „Гуантанамо“: онтология на безправието / 235
11.3. „Абу Гариб“: феноменологията на беззаконието / 240
11.4. „Ал Хол“: лагерният ад и лагерният халифат / 246
11.4.1. Лагерният ад / 246
11.4.2. Лагерният халифат / 252
XII ГЛАВА
РАДИКАЛИЗАЦИЯ И РЕПАТРИАЦИЯ / 256
12.1. ЕС и Англия / 258
12.1.1. Австрия / 258
12.1.2. Белгия / 261
12.1.3. Франция / 264
12.1.4. Германия / 267
12.1.5. Испания / 269
12.1.6. Англия / 273
12.2. Северните страни / 277
12.2.1. Дания / 277
12.2.2. Финландия / 280
12.2.3. Нидерландия / 283
12.2.4. Норвегия / 286
12.2.5. Швеция / 288
12.3. Австралия и Канада / 290
12.3.1. Австралия / 290
12.3.2. Канада / 292
XIII ГЛАВА
ЖЕНИ И ДЖИХАДИСТКА РАДИКАЛИЗАЦИЯ В ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ / 295
13.1. Казахстан / 297
13.2. Таджикистан / 305
13.3. Узбекистан / 313
13.4. Киргизстан / 319
XIV ГЛАВА
ФИНАНСИРАНЕ И РАДИКАЛИЗАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ / 327
14.1. Предистория / 327
14.2. Какви дейности се финансират / 331
14.3. Прояви на радикализация, базирани на описаното финансиране / 331
14.4. Действия за подпомагане на глобалния джихад / 332
14.5. Кой радикализира / 332
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА / 342