МЕНЮ
КОШНИЦА

Особености на гръцкия език в периода IV–VI век по епиграфски данни от България

Особености на гръцкия език в периода IV–VI век по епиграфски данни от България - unipress.bg
Особености на гръцкия език в периода IV–VI век по епиграфски данни от България
АвторАлбена Мирчева-Жечкова
  • Наличност: ДА
  • Корица: мека
  • Тегло: 0.50кг
  • Размери: 14.00см x 21.00см
  • Страници: 224
  • Година: 2023
  • ISBN: 978-619-7433-73-9
20.00 лв. (10.23€)
Купи

Езиковите особености на гръцките надписи от периода ІV–VІ век от територията на днешна България отразяват общите процеси, констатирани за късното койне според епиграфския материал от различните части на империята. Изследването обхваща епохата на Късната античност, през която в развитието на гръцкия език се завършва преходът към средногръцкия (византийския) език, а в културно-исторически план протича утвърждаването на новата християнска религия. В представения труд се прави връзката между тези два процеса, а именно доколко езиковите явления са релевантни на християнизацията в тракийския хинтерланд на Източната Римска империя. Епиграфските паметници са ценно свидетелство за говоримия гръцки език, за който след I век единственият литературен извор е Новият завет, и представляват директен източник за имената на първите християнски епископи, за йерархията на клира, както и за ожесточените борби между ариани и православни през IV век по сегашните български земи. Специално внимание се отделя на употребата на специализирана християнска лексика и антропонимия, както и на християнските символи, формули и акламации, характерни за външното оформление и стилистиката на късноантичните надписи.

Албена Мирчева-Жечкова завършва класическа филология и след дипломирането си преподава старогръцки език в НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ и в СУ „Св. Климент Охридски“. „Особености на гръцкия език в периода IV–VI век по епиграфски данни от България“ е темата на нейната докторска дисертация. Понастоящем Албена Мирчева-Жечкова е доцент в катедра „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ към Факултета по славянски филологии и води лекции по общо езикознание и палеобалкански езици. Научната ѝ дейност включва основно изследвания върху старогръцкия, тракийския и палеобалканските езици; автор е на книгата „Увод в палеобалканистиката“ (2017).

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД .........................................................................................................7

ГЛАВА І. КЪСНАТА АНТИЧНОСТ И ПРОЦЕСИТЕ НА

ХРИСТИЯНИЗАЦИЯ .............................................................................13

ПОКРЪСТВАНЕТО НА ТРАКИТЕ И БИБЛИЯ БЕСИКА ................... 17

ЕПИСКОПСКАТА ИНСТИТУЦИЯ И АРИАНСТВОТО

НА ТЕРИТОРИЯТА НА ДНЕШНА БЪЛГАРИЯ ................................... 30

ГЛАВА ІІ. ОСОБЕНОСТИ НА ЕЗИКА В ГРЪЦКИТЕ НАДПИСИ

ОТ БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА ІV–VІ В. ................................................58

ІІ.1. ФОНЕТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ ......................................................... 58

ІІ.1.a. Монофтонгизация ........................................................................... 59

II.1.б. Итацизъм – изравняване на произношението

при гласните [ē] и [i] (дълго и кратко) ......................................... 64

II.1.в. Изравняване на квантитета при вокалите .................................... 67

II.1.г. Смесвания на звукове ..................................................................... 70

II.1.д. Фонетични промени ....................................................................... 86

II.1.е. Други фонетични явления ............................................................. 98

II.2. МОРФОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ ................................................ 99

II.2.a. Особености в склонението при съществителните имена ........... 99

II.2.б. Особености при прилагателните имена ..................................... 101

ІІ.2.в. Промени в аористните форми на глаголите и причастията ..... 106

ІІ.2.г. Особености при залозите ............................................................. 107

II.2.д. Новообразувани и неясни глаголни форми ............................... 108

II.3. СИНТАКТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ .................................................. 110

II.3.а. Употреба на падежите ................................................................. 110

ІІ.3.б. Употреба на местоименията ........................................................ 118

II.3.в. Нарушения в съгласуването ........................................................ 119

II.3.г. Употреба на определителния член .............................................. 120

ІІ.3.д. Смесване на глаголните времена ............................................... 120

ІІ.4. ОСОБЕНОСТИ ПРИ СЛОВООБРАЗУВАНЕТО .......................... 122

ІІ.4.a. Нови словообразувателни суфикси при имената ...................... 122

ІІ.4.б. Словообразуване при сложни и производни основи ................ 124

ІІ.4.в. Особености при словообразуването на числителните имена ... 128

ГЛАВА ІІІ. ОСОБЕНОСТИ В ЛЕКСИКАТА ....................................129

ІІІ.1. ХРИСТИЯНСКА ЛЕКСИКА И ТЕРМИНОЛОГИЯ ................... 130

III.1.a. Думи и термини със специализирана

за християнската религия употреба .......................................... 131

III.1.б. Наименования на църковни титли и длъжности ...................... 144

ІІІ.2. ХРИСТИЯНСКИ АНТРОПОНИМИ .........................................148

ГЛАВА IV. РАННОХРИСТИЯНСКИ АКЛАМАЦИИ,

ФОРМУЛИ И СИМВОЛИ ....................................................................159

IV.1. АКЛАМАЦИИ И ХАРАКТЕРНИ ИЗРАЗИ .................................. 160

IV.2. ФОРМУЛИ, СЪКРАЩЕНИЯ И КРИПТОГРАМИ ...................... 173

IV.3. СИМВОЛНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ И СИГЛИ ................................... 178

ПРИЛОЖЕНИЕ

КЪСНОГРЪЦКИ НАДПИСИ (ІV–VІ В.) ОТ БЪЛГАРИЯ,

ПУБЛИКУВАНИ СЛЕД 1964 Г. ..........................................................181

Късногръцки надписи от Варна ................................................................. 181

Късногръцки надписи от Стара Загора ..................................................... 185

Късногръцки надписи от Пловдив ............................................................ 194

Късногръцки надпис от Карасура .............................................................. 198

Късногръцки надпис от Сопот ................................................................... 200

Късногръцки надпис от Несебър ............................................................... 200

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ...................................................................................201

БИБЛИОГРАФИЯ ..............................................................................214

Антични текстове и епиграфски корпуси ...........................................214

Научни изследвания и справочна литература .......................................... 215