Към разбирането за справедливо и справедливост преди и при Аристотел

Димка Гочева е родена в Стара Загора през 1964 г. Завършила е философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1987 г. От 1988 г. е хоноруван, а от 1990 г. – редовен асистент по история на античната и средновековната философия. Първата ѝ дисертация е за телеологизма на Аристотел, ръководена от проф. дфн Ради Радев. Втората ѝ дисертация е книгата, която сега читателят държи в ръце.

Нейни са още книгите: В лабиринта на Платон и Аристотел (УИ „Св. Климент Охридски“, 1994), удостоена с награди от Фондация „Минерва“ и Фондация „Св. Климент Охридски“ през 1996 г.; Нови опити върху Аристотеловия телеологизъм (ЛИК, 1999); Университетът: накъде (СОНМ, 2002); За Европа и университета (СОНМ, 2005) и POIKILIA. Eдна книга за класическите гръцки мислители (УИ „Св. Климент Охридски“, 2013).

Преподава избираеми историко-философски дисциплини в бакалавърски и магистърски програми във ФФ и ФКНФ на Софийския университет. Редактор и коментатор е на няколко от книгите на Метафизика, преведена за първи път на български език от Николай Гочев. Преводач е на За небето (СОНМ, 2002) и на кн. Епсилон на Никомахова етика от Аристотел. Съставител и редактор е на сборниците Политическата мисъл на европейското „минало“ (УИ „Св. Климент Охридски“, 2010); Предизвикателството Аристотел (УИ „Св. Климент Охридски“, 2018); Мислене и действане (УИ „Св. Климент Охридски“, 2020).

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение. Защо към и преди Аристотел? Status quaestionis.

Автобиографични и хронологични уточнения за изследването.

Понятийни разграничения, дефиниране на обхвата и

замисъла му................... .......................................................................9

Първа глава. Справедливото и справедливостта според

двамата създатели на историографията и в съвършената

атическа трагедия...............................................................................21

Част 1. Херодот за справедливото и справедливостта...................22

Несправедливото деяние като причина за война

и двигател на историята и историите..........................................25

Снемането на митологическото – историята на Елена..............27

Съновидения, оракули и личби – къде сред тях е

справедливостта?...........................................................................31

Първият отговор: справедливостта като надчовешка сила........34

Вторият отговор: справедливостта като човешка преценка,

човешко правосъдие......................................................................37

Третата възможност: справедливостта в семейството...............41

Четвъртият отговор: справедливото се постига в

общностната уредба...................................................... ................43

Справедливото в управлението на мнозинството.......................47

Свободата и проблемът за противостоенето между

Европа и Азия...................................................... ..........................50

Част 2. Справедливостта и справедливото според История на

Пелопонеската война на Тукидид.....................................................59

Тукидид като създател на историята на съвременността..............60

Тукидид като философ на историята............................................62

Тукидид като софист............................................ .........................66

Картография на речите в произведението...................................67

Философстването в антилогиите в История на

Пелопонеската война....................................................................72

Човекът е мяра на всички неща, които водят до война..............77

Хуманизъм и морализъм, а не морален релативизъм.................78

За класическите и философските методи на Тукидид като

историк...........................................................................................81

Тукидидовото „размишление за метода“.....................................83

Aпология на софистиката, Херодот и Тукидид..........................89

Как е възможна справедливостта като лична добродетел и

справедливото като общностно устройство..............................101

Част 3. Антигона на Софокъл, или за отвъдността на

справедливото...................................................................................110

Втора глава. Справедливостта и справедливото – от Платон

към Аристотел..................................................................................122

Част 1. Онтология на справедливото и справедливостта в

Държавата на Платон.....................................................................123

Чия е справедливостта, или за субекта на справедливостта

и на справедливото......................................................................123

Справедливото като качество на общностния живот и

справедливостта като лична добродетел ..................................126

Досократическото онтологизиране на Дике – Правдата ..........143

Софистическо-сократическият контрапункт в Държавата... 145

Онтологическият отговор: Справедливостта е възможна.

Справедливото е възможно.........................................................151

Част 2. Персонификацията на добродетелите в „Персийския

разказ“ на Сократ в Алкивиад......................................................... 159

Сократ и Алкивиад. Сократ и Платон........................................159

Интересът на Академията към Персия. Интересът на Аристотел

към Изтока....................................................................................162

Поучението на Сократ към Алкивиад ............................. .........164

Част 3. Политическите устройства – решаващото за (не)постига-

нето на справедливото според Платон и Аристотел.....................169

Политическото мислене в диалозите и писмата на Платон..........169

Ейдосите на политическото в Държавата....................................170

▫ Битийно-космическото обяснение.......................................174

▫ Тимокрацията и тимократът.................................................175

▫ Олигархията и олигархът.......................................................176

▫ Демокрацията и демократът.................................................178

▫ Фасадната демокрация според Платон ...............................180

▫ Кои са търтеи и какво правят те в полиса?.............................183

▫ Тиранията и тиранинът.........................................................186

Апологията на беззаконието и авторитаризма в

Държавникът...............................................................................189

Къде да търсим политическото мислене на Аристотел?.... .....195

Политическите схващания на Аристотел като отрицание,

но и продължение на търсенията на Платон.............................197

Аристотеловият принос в политическата теория.....................199

Ейдосите на олигархията в Политика на Аристотел.................203

Трета глава. Към осмислянето на справедливото и справедли-

востта в самата Аристотелова мисловност. Към справедливото:

конституционната история на Атина. Към справедливостта: антро-

пологията – фундамент на практическата философия. Никомахова

етика, кн. Епсилон: превод и коментар.........................................212

Част 1. Как е възможно и постепенно приближавано справедливо-

то? Атинската държавна уредба между философията, историята

и конституционализма.....................................................................213

Размислите за държавните устройства в

Историята на Херодот...............................................................215

Държавните устройства като обяснител в

История на Пелопонеската война......................... ...................216

От Платон към Аристотел: от нормативизма на

предписанието към реализма на описанието............................221

Еволюция и прогрес в институциите на властта в Атина........225

Как е възможна независимостта на съдебната власт?..............240

Част 2. Антропологията като корелат на етиката: модалната

триада, тялото и душата...................................................................246

Космосът според Аристотел: съвършено тяло

без душа.......................................................................................246

Живите същества и техните прекрасни тела.............................253

Полемичното начало на За душата...........................................260

Проблемът за тялото....................................................................265

Душата като принцип на живота................................................271

Мистерията на нуса: божественото в човека.............................278

Част 3. Никомахова етика. Книга Епсилон..................................283

Превод и паралелен гръцки текст...............................................283

Коментар към превода.................................................................339

Заключение. Човекът трябва да е добродетелен и справедлив,

защото има безсмъртен разум. Справедливостта и справедливото

са постижими....................................................................................350

Everybody knows by heart... ........................................................350

Добродетелта като предразположеност. Справедливото, справед-

ливостта и φρόνησις..........................................................................356

Справедливост и φρόνησις..........................................................358

Актуалността на Аристотел за... ...............................................361

Епилог. Отговори на въпросите и коментарите в рецензиите

и становищата за дисертацията................................ ......................370

Библиография и интернет източници............................................386