Интересът към изследване на протестните движения в България през 2009–2013 г. е оправдан от гледна точка на запитването за шансовете на демокрацията „отдолу“. Разглеждани като форма на демокрация на участието, протестните движения дават възможност на обикновените хора да се включат в политическия процес: да отправят своите искания, да настояват за права, да отхвърлят решения на управляващите, да преоформят политики. Същевременно те се преживяват от участващите в тях като глътка въздух, като обещание, като начин да се заредят с малко оптимизъм.
Методологията на изследването включва антропологично наблюдение и участие на авторката в поредицата от събития в периодa 2009–2013 г. в София. Събирани са и данни чрез онлайн етнография на страници на организации, форуми и най-вече на групови обсъждания в социалните мрежи. За документиране на протестите са използвани също медийни публикации.
Джон Лок (1632–1704) винаги е бил сред мислителите, съставляващи академичния „канон“ в историята на политическите идеи. Неговата книга „Два трактата з..
Благовест С. Моллов е преподавател във Философския факултет на Софийския университет. Специализирал е в Лийдс и Оксфорд. Интересите му сав областта на..
Людмил Георгиев завършва СУ „Св. Климент Охридски" през 1985 г. с първа специалност „Психология" и втора специалност „философия". От 1988 г. е препода..
Какво е общото между ударите на Фортуна в сферата на политиката и травматичната посткомунистическа култура? Как ръкописите на Дерида кореспондират с г..
Разбирането на средновековната идея за scientia или ars – при отчитане спецификата на външните предизвикателства и вътрешните конфликти (като този меж..