ИСТИНА И ЕКЗИСТЕНЦИЯ

Алекс Костова е доктор по съвременна философия с дисертация върху късната философия на Хайдегер. Има академични престои в Торино (2017), Лече (2018) и Виена (2019). От 2021 г. е главен асистент по източна философия в катедра История на философията към Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

След повече от двеста години на критики срещу метафизиката в съвременната философия настъпва метафизически обрат. Затова е необходимо най-мащабната визия за преодоляване на метафизиката в континенталната традиция – тази на късния Хайдегер – да бъде наново реконструирана и анализирана в основанията и прозренията си. Централна за изследването на Хайдегеровия опит за превъзмогване на метафизиката е дискусията на отношението на континуитет и дисконтинуитет с традицията на критическо философстване от Хюм и Кант насетне, която неговата концепция за истината като динамична игра на скриване и разкриване значително развива. Това е основата, върху която се изграждат анализите на прозренията в ранната и най-вече късната философия на Хайдегер, както и обосноваването на значимостта им за метафизиката днес.

СЪДЪРЖАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР / 9

УВОД. ВЪПРОСЪТ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕТО НА МЕТАФИЗИКАТА

ПРИ КЪСНИЯ ХАЙДЕГЕР /11

1. Актуалност и значимост на въпроса в контекста на тенденциите

за реабилитация на метафизиката в съвременната (континентална) 

философия / 11

2. Що е метафизика? Към дефиниране на ролята ѝ за западните философия 

и култура и основанията за неи̮ното преодоляване /14

3. Късният Хаи̮дегер и въпросът за преодоляването на метафизиката / 18

4. Структура и методология на историко-философското изследване. Основни тенденции на интерпретация на изследванията върху Хаи̮дегер / 23

ПЪРВА ЧАСТ. ВЪПРОСЪТ ЗА МЕТАФИЗИКАТА ПРИ РАННИЯ

ХАЙДЕГЕР. НОВИЯТ ПРОЕКТ ЗА ФИЛОСОФИЯТА КАТО НАУКА

ЗА БИТИЕТО И СЛЕДСТВИЯТА МУ ЗА МЕТАФИЗИКАТА В

БИТИЕ И ВРЕМЕ И КАНТ И ПРОБЛЕМЪТ ЗА МЕТАФИЗИКАТА / 35

Първа глава. Ролята на проекта Битие и време за разделението между

онтология и метафизика през XX в. / 35

1. Онтологическата разлика и въпросът за битието като (не)реален

 предикат / 38

2. Битие-в-света: реконцептуализиране на времето и пространството като 

априорни условия на откриването на съществуващото / 46

3. Истина и екзистенция / 54

4. От Zeitlichkeit към Temporalität: импликации на четирите тези относно 

изначалната времевост / 60

5. „Трите открития“ на феноменологията в контекста на Битие и време / 66

Втора глава. Кант и проблемът за метафизиката:

от реформиране към преодоляване на метафизиката / 72

1. Щрихи към въпроса за (дис)континуитета между ранния и късния Хаи̮-

дегер / 72

2. От онтологичен идеализъм към динамичен релационизъм / 78

3. Краи̮ната метафизика на Dasein / 84

ВТОРА ЧАСТ. КЪСНИЯТ ХАЙДЕГЕР И ВЪПРОСЪТ

ЗА МЕТАФИЗИКАТА КАТО СЪЩНОСТ НА ФИЛОСОФИЯТА

И КУЛТУРНОǧИСТОРИЧЕСКОТО Ѝ ЗНАЧЕНИЕ / 87

Трета глава. Динамичният релационизъм

на исторично-априорното (съ)битие / 87

1. Две основни положения на концепцията за истината като динамична 

релация между скриване и разкриване / 87

2. (Съ)битието: динамизъм и релационизъм на битието като такова / 91

3. Идентичност и (онтологическа) разлика / 102

4. Защо преодоляване, а не опровергаване на метафизиката? / 110

5. Онтотеология или онтофундационализъм? / 112

Четвърта глава. (Анти)репрезентационизмът

и неметафизичните основания на екзистенцията / 116

1. Битии̮но-историческото мислене и основанията на (анти)репрезентационизма / 117

2. Езиково съграждане на дома на битието / 124

3. Das Sein: четворицата и динамичната феноменалност на вещта / 130

4. Denken и Dichten: мисленето и творбата като място на (съ)битието

на истината / 133

Пета глава. Събитийната същност на истината и критиката

на фундационализма / 137

1. Модуси на частичното разкриване на съществуващото: Richtigkeit, 

Entdeckeit, Unverborgenheit/Wahrheit, Lichtung / 137

2. Φυʆσις κρυʆπτεσθαι φιλεῖ: биващи и не-биващи аспекти на реалността / 142

3. Феноменология на скритото / 145

4. Кун, Хаи̮дегер и въпросът за несъизмеримостта / 154

Шеста глава. Хайдегер и убогото време: въпросът за същността на

техниката / 159

1. Хаи̮дегер и убогото време / 159

2. Въпросът за същността на техниката в битии̮но-историческа 

перспектива / 168

3. Освобождението: отвъд пасивността и активността / 178

4. Медитативното мислене и Изтокът: възможна ли е локалистка етика / 183

ТРЕТА ЧАСТ. КЪСНИЯТ ХАЙДЕГЕР И ВЪПРОСЪТ ЗА

РЕАБИЛИТАЦИЯТА НА МЕТАФИЗИКАТА В СЪВРЕМЕННОСТТА / 187

Седма глава. Късният Хайдегер и перспективите пред новия

реализъм / 187

1. Нови реалистки философии: аспекти на плуралистката операция / 189

2. Онтологията на смисловите полета на Габриел / 195

3. Късният Хаи̮дегер и перспективите за хомогенен синтез на реализъм и 

плурализъм в онтологията и епистемологията / 202

Осма глава. Истина и несъизмеримост: късният Хайдегер

и джайнистката концепция за динамичната структура

на реалността/ 207

1. Основания за съизмерването на двете концепции / 208

2. Въпросът за догматизма и релативността в класическите санскритски 

системи: джаи̮нистката концепция за многостранната реалност (anekāntavāda) / 215

3. Импликации на идеята за частичното разкриване / 228

ЗАКЛЮЧЕНИЕ. ВЪЗМОЖНА ЛИ Е МЕТАФИЗИКА БЕЗ ОНТОТЕОЛОГИЯ? 

ПРОБЛЕМАТИЧНИ АСПЕКТИ НА ХАЙДЕГЕРОВАТА ВИЗИЯ / 233

БИБЛИОГРАФИЯ / 237