ДЕЛИБЕРАТИВНА ДЕМОКРАЦИЯ И ПОЛИТИЧЕСКА РЕАЛНОСТ

През последните години политическите събития се развиват по начин, който съответства в по-голяма степен на един агонистичен, отколкото на консенсуалистки подход към тяхното осмисляне. „Силови“ политици все по-решително хвърлят предизвикателства в лицето на „мекушавия“ либерализъм – едно екстремно развитие на този процес наблюдаваме от 24 февруари 2022 г. насам. Също така интернет все повече се превръща в арена на необуздани манипулации с публичната комуникация – процеси, които радикално се разминават с първоначалните очаквания за разумно и морално коректно формиране на обществено мнение във виртуалната публичност.

Означава ли всичко това, че консенсуалистката линия в социалните науки води до „задънена улица“? Че тя не е нищо повече от израз на някогашното самодоволство на проспериращия, общо взето, през 80-те и 90-те години на миналия век Запад? Спорно е дали делиберативната демокрация е отделен тип демокрация. Но дори и онези, които отговарят отрицателно на този въпрос, все пак признават, че съвещателно-консенсусното начало е вътрешноприсъщ елемент на всяка демокрация. В такъв случай дали с отслабването на съвещателния момент в днешните демокрации за сметка на децизионисткия не възниква риск за самата демокрация?

Отговори на тези въпроси търсиха със своите доклади и с участието си в дискусиите няколко представители на социалните науки в рамките на еднодневна конференция с тема „Политическа легитимност и делиберативна демокрация“, която се състоя на 8 октомври 2022 г. в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и с която бяха отбелязани две забележителни годишнини: 60 години от публикуването на „Структурни изменения на публичността“ и тридесет от излизането на „Фактичност и валидност“ – две крупни произведения на Юрген Хабермас, които имат пряко отношение към проблематиката на делиберативната демокрация.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР / 7

Стилиян Йотов. Бележка на редактора / 9

Пламен Макариев. Увод / 21

Христо П. Тодоров. Делиберативната демокрация и общите условия на диалогичността / 67

Боян Знеполски. Кризата на делиберативната демокрация като криза на опосредяванията / 75

Пламен Макариев. Консенсуализъм и плурализъм в теорията на делиберативната демокрация / 90

Меги Попова. Моделът на делиберативната демокрация – егалитарен или елитарен? / 128

АНТОЛОГИЯ

Юрген Хабермас. Из „Фактичност и валидност“ / 149

Джошуа Коен. Из „Делиберация и демократична легитимност“ / 180

Нанси Фрейзър. Из „Нерегулирани практики: власт, дискурс и социален пол в съвременната социална теория“ / 199

Луиджи Пелицони. Из „Митът за най-добрия аргумент: власт, делиберация и разум“ / 211

Маркус Холдо. Из „Метаделиберацията: всекидневни актове на критическа рефлексия в делиберативните системи“ / 231

Дженифър Форестал. Из „Конструиране на дигитални демокрации: Facebook, Арент и политиката на дизайна“ / 248