Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на XX век

Мария Русева е доктор към Факул­тета по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на научни статии, студии и рецензии в областта на новата българска литера­тура. Член е на редакционния екип на сп. „Филологически форум“. Участва в редица проекти, сред които „Литера­тура и техника. Изобретяване на мо- дерността в българската литература“, „Острови на неблажените. История на неконвенционалната българска литература от 1944 до 1989 г. в нейния социокултурен контекст“ и др.  Появата на тази книга е провокирана от желанието да се проследи многообразието от художествени интерпретации на пътя и пътуването. В нея са очертани водещи маршрути и дестинации, които се заявяват като ключови на „литера­турната карта“ от 20-те и 30-те години на XX век. Образът на пътя е разгледан преди всичко като идентификационна провокация и предизвикателство, преоформящо светогле­да на човека. Пътешественикът прекосява границата между своето и чуждото, воден от желанието да следва ритъма на все по-ускоряващото се време, да се впише в непрекъснато динамизиращото се пространство на опита.